Тя го погледна невярващо.
— Казал ти е едно на сто? Намалил е с пет пъти.
— Но как е възможно? Всичко това е публикувано, нали? Обществено достояние е?
— Така е. И засега е вярно, че имаме тези шест смъртни случая в първите публикувани проучвания, които получихме със съвсем малко закъснение. Научил си, допускам, че оттогава това е основната причина за цялата суетня. Последните доклади. Обаче господин Форестър е премълчал, че това не са единствените проучвания, които докладват за смъртни случаи. Просто само тези са проучени и публикувани до този момент.
— И Карин е знаела за другите?
— Разбира се. Тя беше изобретателят. Настояваше да получава първоначалните варианти на докладите. А те явно се опитваха да не й дават достъп до тях, при това доста успешно.
— Кой?
— Форестър. Хората с парите. И разбира се, Бил Блеър. Нашият изпълнителен, директор. След като проведохме първия етап от клиничните проучвания, те се разбързаха да започнат производство, но няколко лекари се бяха обадили на Карин и тя знаеше, че има проблеми. Дори някои от собствените й пациенти показваха обезпокоителни признаци. И тя се притесняваше.
Някои от тези подробности прозвучаха смътно познато в съзнанието на Стюарт. Беше сигурен, че Карин му бе споменавала за част от проблемите още когато бяха започнали изпитанията на новата става, беше споделила загрижеността си. Той обаче не бе слушал внимателно.
Карин винаги говореше за проблеми и за техните решения. Тя все вдигаше лъжлива тревога — все имаше някаква криза, проблем, предизвикателство. Ако дъщеря им не си изядеше вечерята веднъж, Карин му надуваше главата, че Ким е на ръба на анорексията или на булимията. Ако някой пациент не можеше да спи добре след операция, а при почти всички ставаше точно така, Карин се тревожеше до смърт. Докато най-накрая Стюарт просто изключи за нея, обзет от чувство за самосъхранение. Просто не можеше да слуша повече „ами ако“. Тя говореше ли говореше, плавно преминаваше от една важна тема — парите, състоянието на здравеопазването, химията на полимерите, пациентите й, Кимбърли — към следващата и навсякъде имаше опасности, възможност за провал, алтернативи, които трябва да бъдат разгледани.
Изтощително. Постоянно и изтощително.
Докато най-накрая той просто кимаше и вмяташе по едно „аха“.
Но сега, докато седеше тук с Кели, той осъзна, че много от нещата, които бяха поглъщали съзнанието на Карин, вероятно са били адски интересни, дори важни. Със сигурност смъртните случаи, свързани със ставата на Драйдън, бяха невероятно интересни и изключително важни за него точно в този момент. Но преди, когато бяха част от ежедневието на Карин, той бе изключил, беше глух за темите, които придаваха смисъл на живота на съпругата му.
Всъщност тя не го бе изключила, поне не в началото. Той бе също толкова виновен, ако не и повече, за изчезването на близостта помежду им. Тази мисъл го връхлетя внезапно и изненадващо заедно с вълна на съжаление и загуба, фактът го стъписа и той вдигна ръка към челото си, за да прогони мигрената.
— Стюарт? Добре ли си?
— Извинявай — кимна й той. — Просто изключих за момент. Докъде бяхме стигнали?
— До съсирените — напомни му Кели. — До хиперкоагулацията.
— Разбира се, тъкмо щях да го кажа — пошегува се Стюарт.
— Шегуваш се, но проблемът съществува. Точно него се опитваше да реши Карин.
— Може ли един лаик да разбере за какво става въпрос, ако трябва да го обясни на адвоката си, например?
— Така смятам. Знаеш, че основната задача, която си беше поставила Карин, беше да открие пластмасов заместител за капачката на ставата, който да не се разгражда, нали?
— Да, в най-общи линии.
— Така, тя познаваше химията на полимерите из основи. Откри, че един конкретен вид полиетилен с голяма плътност…
— Ей, Кали, направо ме зашемети.
Кели направи нетърпелива гримаса, след това продължи:
— Боя се, че полимерите с висока плътност зашеметяват всички. Да не ти казвам какво е техническото им название. Резултатът беше, че Карин намери пластмаса, която даваше хубави резултати при животните. Както сигурно знаеш.
— А какво не беше както трябва преди? — попита Стюарт.
— Основният проблем ли? Някои, включително Карин, смятаха, че стандартната промишлена пластмаса е причината за приблизително един процент от кръвните съсиреци. А още по-лошото е, че с течение на времето пластмасата отделя вещество…
— Какво прави?
— Отделя. Произвежда вещество, което драстично повишава коагулацията при някои хора. Нарича се „болест на малките частици“ — ето ти един лаишки термин — и често е смъртоносно.