— Това ли се опитваше да избегне Карин?
— Точно така. Тя смяташе, или поне се надяваше, че ще успее драстично да намали този един процент на съсиреци вероятно до един на хиляда случаи или по-малко. Затова според мен е вярно да разбереш, че дори господин Форестър да ти е цитирал точния процент на допустимите смъртни случаи, което не е така, ставата на Драйдън с един процент неуспешни случаи не представлява подобрение по отношение на практиката ни от много години. Всъщност Карин през повечето време смяташе, че положението е дори по-зле.
— Колко по-зле?
Кели прехапа долната си устна и си пое дълбоко въздух.
— Може би много. Може би към пет процента. Това са предварителни цифри от изследвания, които още не са приключили. Пет смъртни случая на сто.
— Поради една и съща причина? Болестта на малките частици?
— Не. Всъщност направихме няколко коагулационни каскади и се оказа по-скоро точно обратното, защото видяхме появата на мултинуклеотидни гигантски клетки, които в основни линии се превръщат в остеопласти, разяждащи костите.
— Разяждащи костите ли? Това май не е хубаво.
— Всъщност е лошо. Но ще стане още по-лошо, ако ПИ започнат масово производство.
— Но защо да го правят, ако знаят за това? Искам да кажа, че така ще се изправят пред нескончаема поредица от съдебни дела. За тях е на практика самоубийство.
— Не и ако разрешат проблема достатъчно бързо. Могат да приемат поръчки, да започнат събирането на средства и забавянето в процеса да дойде по-късно, а не на първия етап. Карин вече работеше над това и стесняваше възможностите от други решения…
— Друга пластмаса?
— Точно така. И почти сигурно беше на прав път. Каза ми, че има добри шансове да реши проблема след две години, а може би дори по-скоро. Само че за ПИ това беше загуба на време и на пари. Явно в момента са доста притеснени и ако АХЛ се забави още малко, преди да им даде зелена светлина…
— Знам за това. Знам поне, че Карин направи доста краткосрочни заеми… — Стъписан от друго прозрение, Стюарт започна да барабани с пръсти по волана. — Което ще рече, че когато е взела заема мецанин, явно е смятала, че ПИ ще започнат производството съвсем скоро, нали? И не е имала нищо против.
— Беше против. Знам, че беше. — В кабината на пикапа се възцари тишина. Най-сетне Кели каза: — Виж, тя смяташе, че с парите, които им дава, си купува време за още проучвания. Така гледаше на нещата.
Но откри, че те не докладват отрицателните резултати и възнамерява!’ въпреки тях да започнат производството.
— И кога откри този факт?
— Не съм съвсем сигурна, но беше неотдавна. Със сигурност някъде миналата седмица. Беше тук в сряда, струва ми се, и явно току-що беше научила от господин Форестър, че Агенцията по храните и лекарствата ще даде одобрението си след дни или най-много седмица, затова беше ужасно ядосана. Отиде в кабинета на господин Блеър и той й каза, че смъртните случаи са станали след края на проучването и поради това, технически погледнато, не могат да повлияят на решението на АХЛ, което щеше да повиши до небето цените на акциите на ПИ. А междувременно можела просто да продължава работата си върху следващото поколение стави.
— Тя как отговори?
— Как според теб? Заявила му, че това е безсъвестно и че ако продължат нататък, ще се обърне към пресата. Ставата носеше нейното име и Карин нямаше да допусне тя да вреди на хората.
— И какво направи Блеър?
— Явно е отстъпил малко. Поне това ми каза Карин, когато се върна в лабораторията. Щяха да се срещнат отново тази седмица, за да видят дали ще успеят да стигнат до общо решение, от което всички да бъдат доволни. Само че не хранеше големи надежди.
— Значи срещата трябваше да бъде тази седмица?
— Вероятно днес — отговори Кели. — Обикновено Карин идваше да работи тук в сряда. Но сега, разбира се, няма да има… — Гласът на Кели внезапно секна и очите й се напълниха със сълзи. Няколко секунди тя се бори с желанието си да заплаче. Най-накрая преглътна, събра сили и продължи: — Нали разбираш защо прецених, че трябва да се свържа с теб?
20
Заместник-прокурорът Джери Ейбрамс се появи неканен пред бюрото на Девин Джул в отдел „Убийства“ малко след четири часа, когато Джул тъкмо започваше да пише протокола на потискащия свидетелски разпит на една отчаяна майка по случая, по който бе работил, след като си бе тръгнал от къщата на Стюарт Горман. Ейбрамс влетя покрай шкафчетата срещу него и почука, за да оповести пристигането си. Когато Джул вдигна поглед, той веднага заговори ентусиазирано: