— Трябва да призная, че ми изглеждаш малко потиснат, добри ми човече. Размишлявах върху случая на Горман и смятам, че ще успея да те развеселя.
Джул хвърли писалката и в крайна сметка посрещна краткия отдих с облекчение. Надигна се на стола си и скръсти ръце пред гърдите.
— Знаеш ли за кого си мислех, Джери? За скапания Фидел Рейъс, сто за кого. Питах се защо трябва да хабим време и пари, за да съдим този кучи син.
— Защото, синко, както, сигурен съм, знаеш и оценяваш този факт, в очите на закона той е невинен до доказване на противното. Кой е той?
— Гаджето на Кристина Идалго. Освен това е убиецът на петмесечния й син.
— Поразтърсил си го, така ли?
— Може би и нещо повече — поклати глава Джул. — Макар да се опитва да убеди Кристина, че вината не е негова и тя да не свидетелства. Не го бил разтърсил. Просто взел бебето, за да се опита да го успокои, но то престанало да диша. Може би защото черепът му е бил счупен. Някак. Сигурно е паднало от леглото.
Ейбрамс отиде до бюрото на Джул и седна в ъгъла.
— Кажи й, че ако не е бил той, единственият друг човек, който може да го е направил, е тя. Това може би ще я убеди.
Отвратен, Джул си пое дълбоко въздух и избълва поредица от ругатни.
— Иска ми се веднага да го застрелям — заяви той в заключение. — Кълна се в бога!
— Съгласен съм, Дев — кимна Ейбрамс. — Най-тъжното нещо тук, в Сан Франциско е, че няма шанс да получиш смъртно наказание. Може би ще успееш да го арестуваш и случайно да го блъснеш в някой телеграфен стълб, докато го возиш из града. Типове като Фидел са твърде големи мъжкари, за да използват коланите на седалките си. Ако караш достатъчно бързо, свършено е с него.
Джул напери гребна и се изпъна на стола си.
— Знаеш ли, Джери, идеята не е никак лоша. В сравнение с цената на един процес за убийство, една съсипана кола си е чиста печалба за общината. Може дори да ми дадат медал. — Джул си пое въздух, прогони лошите си мисли и смени темата. — Е, какво ти е хрумнало за Горман? Нали уж вчера нямахме улики? А не си научил нещо, за което аз не знам?
— Не, обаче снощи гледах новините.
— Хубавицата ли?
— Сестрата на жена му. Ти видя ли я?
— Трудно е да не я забележи човек. Един път е, нали?
— Най-малко. Но ако добавиш и нея, току-виж чашата преляла.
— А тя замесена ли е? Заедно ли бяха?
Ейбрамс направо грейна.
— Ето затова обичам телевизията. Обедните новини са направо страхотни. Бившият й съпруг твърди, че двамата са били в хижата му — пак тази хижа — за почти седмица. Само двамата.
Джул подсвирна впечатлен.
— Чакай малко — каза той, — има и още нещо ново, което не значи, че те карам да се откажеш от идеята си, но просто трябва да знаеш.
— Какво?
Ейбрамс слушаше, докато Джул му обясни за имейлите от HY. Когато приключи с разказа, каза:
— Просто поема инициативата. Опитва се да ни даде нещо друго, за да ни насочи в друга посока.
— И на мен така ми се струва — съгласи се Джул, — но пресата беше адска. И адвокатът му, и нейният детектив.
— Кой е адвокатът?
— Джина Роук.
Лицето на Ейбрамс светна.
— Роук. Не си спомням досега да е участвала в дело за убийство. Трябва да поразпитам. Ако не е, трябва да се замислим и за нещо друго. Много скоро ще възникне въпросът дали да приберем Горман на топло. Ако го защитава неопитен адвокат, шансовете ни са по-големи. Може би съвсем малко, но предвид всичко останало и това може да се окаже достатъчно.
— Е, какви мисли те доведоха тук?
— За онова, с което разполагаме всъщност. — Заместник-прокурорът скочи на крака и започна да крачи между бюрото на Джул и шкафчетата. — Виж, нали си говорихме за липсата на веществени доказателства и че това несъмнено е проблем. Въпросът е дали е непреодолим проблем. Най-сетне с появата на тази жена — на сестрата на жена му — започва да ми се струва, че не е.
— Слушам те.
— Добре, представи си, че си на мястото на съдебните заседатели. Научаваш, че Горман си е тръгнал от езерото в два през нощта. Със сигурност е доста ирационално, нали? Освен това му отнема доста време, докато се появи в Ранч Кордова. Между другото, проверих и се оказа, че не е имало проблеми с движението. Както и да го гледаш, тук се губи известно време. По-смислено изглежда да е идвал от града след убийството. След това имаме съседка — и не е просто която и да е съседка, а е враждебен за нас свидетел, приятелка на дъщеря му, — която твърди, че е бил в колата си в къщата. Когато пристига първият полицейски екип, той прави изкуствено дишане на напълно вкочанен труп. Освен това имаме и замесени много пари. А накрая и другата жена. Цялата история пее досущ като Павароти.