— Мен няма нужда да ме убеждаваш, Джери. Но ти си прокурорът. Ти решаваш.
Очите на Ейбрамс се стрелнаха към тавана, след това се върнаха обратно на Джул.
— Ако не направим нещо, той ще избяга. Очакваш ли още резултати от моргата или от лабораторията?
— Не. Винаги може да ни изненадат, обаче…
Ейбрамс отново отиде до шкафчетата и започна да почуква по метала, докато се опитваше да реши.
Точно в този момент телефонът на бюрото звънна. Джул вдигна пръст към Ейбрамс и вдигна.
— Джул, отдел „Убийства“. — Застина на стола си, целият в слух, изпъна се и взе писалката си. — Да, госпожо Робли — каза той, — продължавайте. Слушам ви. Докато слушаше, лицето му притъмняваше и накрая стана направо мрачно. — Да, госпожо. Да разговарям ли с нея? Не. Естествено. Разбирам. — След още няколко едносрични отговора Джул затвори и погледна към Джери Ейбрамс. — Беше майката на Бетани Робли. Този кучи син е изпратил собствената си дъщеря да я заплаши, за да промени показанията си.
Несъмнено не беше добра новина за свидетелката, но предизвика появата на студена усмивка на лицето на Ейбрамс.
— Това преля чашата, Дев. Върви да запишеш показанията на касета. Закови го. След това ще намерим съдия и ще тикнем негодника в затвора, докато все още имаме шанс.
Робърт Макафий посрещна Уайът Хънт на входа на новопостроената си и подобна на склад сграда в източния край на Джапантаун. Мястото на бъдещата ортопедична клиника, която скоро щеше да бъде завършена, беше в доста скъп квартал, а вече единственият й директор определено излъчваше гордост, когато се ръкува с Хънт.
Макафий беше облечен по-скоро като строителен работник, отколкото като лекар — с тежки работни ботуши, кафеникави джинси и шушляково яке в черно и златисто с емблемата на „Джайънтс“. Изглеждаше достатъчно млад и в добра форма, за да играе в голямата лига. Косата му не беше опадала и нямаше нито един бял косъм над леко клинообразната извивка, която разполовяваше гладкото му чело. С проницателните си сиви очи, правия нос, хубавите зъби и небръсната от ден и половина брада той беше красив като филмова звезда. Освен това прие без всякакви въпроси обяснението на Хънт, че е детектив, който работи за защитата по делото за смъртта на Карин Драйдън. Каза само:
— … но аз вече разговарях с един от вашите партньори, чието име не си спомням. Извинете.
— Девин Джул? — подсказа му Хънт, като целеше да се възползва от факта, че Макафий не прави разлика между полицията и детективите на защитата. Хънт беше направил каквото се изискваше от Наказателния кодекс — беше се представил и бе дал на свидетеля визитната си картичка. Не беше проблем на Хънт в какво ще избере да вярва свидетелят след това.
— Точно така. Джул. Казах му, че в неделя съм спял и си беше точно така. Разбира се, новината за смъртта на Карин ме съкруши. Все още съм съсипан. Но не разбирам какво още искате да научите от мен. Не бях я виждал от миналия четвъртък. Нали не съм заподозрян?
Хънт много обичаше по погрешка да го вземат за полицай. Отговори на въпроса с открито изражение без всякакво коварство:
— Такава възможност теоретично съществува, докато някой не бъде официално арестуван, но вие сте били у дома в леглото, когато е било извършено убийството. — Представи го като твърд факт, но от Джина знаеше, че според Стюарт Макафий е най-вероятният заподозрян, което, ако бе вярно, означаваше, че алибито му е измислено.
— Точно така.
— Всъщност се интересувам дали като делови партньор на Карин не знаете нещо за Карин или пък дори не подозирате, че го знаете, или вероятно още не сте осъзнали значението му.
— Добре, възможно е. — Усмивката на Макафий се появи колебливо и изчезна. Явно присъствието и въпросите на Хънт го безпокояха. — Но смятах, че почти сте се спрели на Стюарт.
— Той е част от цялата история, докторе, но както ви казах, още никой не е арестуван. Медиите вече са си наумили, че е той, но остават някои нерешени въпроси.
Хънт не възнамеряваше да допусне припознаването му като полицай да сплаши свидетеля, искаше той да бъде спокоен и да разговаря с него. Погледна зад рамото на Макафий, откъдето се чуваше шум от строителните работи, и се постара да звучи по-въодушевено.
— Обичам такива строителни проекти. Аз самият живея в преобразен склад на Бранън. Кога се очаква да приключите тук?
— Ами сега, след смъртта на Карин, не е съвсем сигурно. Ако искате да поразгледате наоколо, докато разговаряме, с радост ще ви разведа.