Хънт кимна, макар да не я беше виждал.
— Отгоре на всичко друго Карин преживяваше особено труден момент, когато Ким завършваше гимназия. Много труден. Държах я за ръка — не буквално, просто изслушвах оплакванията й. Беше на края на силите си. Явно Ким имаше нов приятел, с когото беше започнала да прави секс, и по цяла нощ не се прибираше, дрогираше се, крадеше и за известно време Карин като че ли не беше способна да се справи с всичко това. Имаше чувството, че никога няма да свърши, че животът й у дома с Ким и със Стюарт е като воденичен камък на шията й, че се задушава и никога няма да се измъкне.
— И какво стана?
— Ами не щеш ли един ден дойде тук и беше… Не знам как да я опиша по друг начин освен като сияйно щастлива. Каквато беше някога. Промяната беше огромна, затова я попитах какво става.
— И какво ви отговори тя?
— Каза, че току-що е разбрала колко е красива. Уверих я, че наистина е красива, а тя ми се усмихна и каза, че нямам представа. И толкова. Но след това започна повече да се грижи за външността си — не че имаше нужда, но… Не знам как точно да ви го обясня. Изглеждаше по-явно привлекателна — купи си нови дрехи, гримираше се различно, усмихваше се по-често. Работеше по-енергично. Беше друга.
— И не защото нещо се бе променило у дома?
— Не, сигурен съм. Всъщност точно обратното. Помня как Карин по онова време откри, че Ким си е направила пиърсинг на доста интимно място, и вместо да се измъчва от това, както би направила преди няколко месеца, прие този факт развеселена. Каза: „Просто трябва да й осигуря дом, докато замине за колежа. Дължа й поне толкова. После съм свободна“. Не каза и дума за Стюарт. Все едно бе престанал да съществува.
Хънт извади малкия касетофон, който носеше в джоба на спортното си сако.
— Не ме бива много да си водя бележки — извини се той, зачеквайки опасната тема. — Имате ли нещо против да запиша разговора ни? Искам да съм сигурен, че съм разбрал точно.
— Не, записвайте.
Доволен, Хънт вдигна поглед.
— Хайде да не увъртаме, докторе. Според вас Пинкърт ли беше?
Още един неочакван изблик на смях и отново бе бързо прекъснат.
— Боя се, че неволно ви дадох отговор. — След това продължи напълно сериозно: — Ще се учудя, ако е бил Майк.
— Защо?
— Явно не го познавате. Не е зле да отслабне с двайсет и пет килограма. Карин не обича пълните хора. Другата причина съм аз. По време на кратката ни връзка, едно от основните притеснения на Карин беше, че ще се разчуе в болницата. Каза ми, че ако някога отново направи подобно нещо, няма да е с човек, с когото работи. Не искаше никакви клюки. Не искаше да нарани съпруга си. Просто имаше нужда да направи каквото трябва. Може и да ви се струва дреболия, а може и да е променила мнението си, но според мен не беше така.
— Смятате ли, че е имала и други връзки?
— Поне две. Което елиминира каквито и да било морални възражения спрямо идеята, нали? Допускам, че е било въпрос на удобство. — Макафий сякаш тъкмо си спомни нещо и щракна с пръсти. — Наистина ли ще ви е интересно да разгледате това място?
— Разбира се.
Хънт последва Макафий през една врата и сетне по дълъг коридор. Тъй като Макафий не го беше помолил да изключи касетофона, той провери дали устройството работи. Работеше.
Докато се разхождаха, стана ясно, че строителството е доста напреднало. Вътрешни стени отделяха административните и медицинските кабинети съответно от чакалните и от операционните. Още нямаше килими, но лампите бяха монтирани, сградата бе наполовина боядисана, но повечето техника и мебелировка все още не беше пристигнала. За Хънт мястото беше недовършен медицински комплекс, вече не беше склад. Когато стигнаха до далечния край, Хънт каза:
— Изглежда ми доста завършено. Кога ще бъде откриването?
Макафий скръсти ръце на гърдите си, горд от постигнатото.
— Целя се в януари следващата година, плюс-минус една-две седмици. През следваща или по-следващата седмица ще започна да наемам персонал.
— Значи всичко е наред?
— До голяма степен. В последния момент винаги има проблеми и съм сигурен, че и в този случай ще бъде така, но като цяло съм почти сигурен.
Хънт реши да свали ръкавиците:
— Доста голяма промяна само за една седмица, нали?
Лицето на Макафий почервеня.
— Какво искате да кажете?
— Ами миналата седмица сте се борили с Карин заради партньор, когото не сте искали в бизнеса. Обаче сте имали нужда от парите му, за да може строителството да продължи. Сега и двата проблема вече не съществуват. Няма я и упоритата ви партньорка, която ви е създавала единствено главоболия. Каква застраховка живот щяхте да получите вие и Карин?