— Не.
— Знаете ли къде е?
— Доколкото ми е известно, е в дома си. Там го оставих, след като всички заедно бяхме в къщата тази сутрин. Защо искаш да го видиш?
— Имам заповед за ареста му.
Джина усети как главата й олеква и нещо се стоварва върху плещите й.
— Това не е възможно. След като го видяхме тази сутрин?
— Точно така.
— Какво се е променило, инспекторе. Не виждам смисъла.
— Само че Джери Ейбрамс го вижда, а за мен това е достатъчно. — Джул не беше длъжен да й обяснява нищо на този етап — имаха желаната заповед. Само че не можа да се стърпи да не позлорадства: — Знаехте ли, че клиентът ви и сестрата на съпругата му били сами в планината една седмица?
— Да, но…
— Така че сега вече разполагаме с несъвпадение на времето, през което е шофирал от хижата си, с парите и с друга жена. Освен това ми се обади госпожа Робли. Майката на Бетани. Знаехте ли, че клиентът ви я е заплашил, за да промени показанията си?
— Не разбирам за какво говорите. Стюарт не би направил това. Никога не би го сторил.
— Но Бетани казва, че го е направил. Дъщеря му е предала съобщението. След няколко безсънни нощи Бетани решила да каже на майка си. Според Ейбрамс разполагаме с достатъчно. Иска да го задържим и аз не го виня.
— Но… това е лудост, инспекторе. Знам, че Стюарт не е заплашвал никого, още повече едно малко момиче. Освен това той ми каза за Дебра. Не са били в планината една седмица. Били са за пет дни. И не са… О, няма значение. — Джина си даде сметка колко нелепо звучат извиненията й. — В участъка ли ще го отведете?
— Веднага щом го открия. Сигурна ли сте, че не сте се чували с него?
— Разбира се, че съм сигурна.
— Защото има още нещо, над което сигурно ще искате да поразмишлявате.
— То няма да промени факта, че не съм се чувала с него, но какво е все пак?
— Когато никой не отвори вратата в дома му, аз влязох вътре и открих на бюрото му кутия с деветмилиметрови патрони.
Чекмеджетата в дрешника бяха почти празни, същото важи и за шкафчето в банята. Веднага след разговора си с вас ще пусна сведение до всички участъци, че клиентът ви е избягал и че се смята за въоръжен и опасен.
— Преди да направите това, опитахте ли при дъщеря му? — попита Джина. — Тя е при сестрата на Карин. Може би е отишъл да ги навести.
— Знаете ли къде е това?
— Не, съжалявам.
— Нямате дори телефонен номер?
Джина имаше домашния телефон на Стюарт, а предния ден се бе свързала с него в „Травъл Лодж“, но — поредната грешка — не си бе дала труда да запише номера на мобилния му телефон. Беше ужасно отвикнала от работата си и клиентът й щеше да пострада здравата заради нея.
— Сестрата може би ще е в телефонния указател — каза тя. — Фамилията й е Драйдън.
— Ще проверя — каза Джул.
Още нещо хрумна на Джина и тя попита:
— Ами репортерите пред дома му? Не са ли го забелязали да излиза?
— Има още един изход през гаража. Една портичка в оградата води към странична пътека между две къщи откъм задния двор.
— Просто се е опитал да избегне репортерите — каза Джина. — Сигурна съм, че е при дъщеря си.
— Е, ще ви кажа дали е така — увери я Джул. Търпението му, което и бездруго не беше голямо, явно бе започнало да се изчерпва. — Защо и двамата не продължим да търсим? Но ако не ми се обадите или вие, или той, да кажем до пет часа, ще пусна сведението.
— Само след час, инспекторе?
— Точно така — потвърди Джул. — Така че най-добре да се залавяме да го търсим, нали?
— Джед, обажда се Джина. Извинявай, че те безпокоя в кабинета ти, но положението тук е наистина спешно. Да си се чувал със Стюарт наскоро?
— Можеш да ме безпокоиш по всяко време, Джина. Днес по обяд брои ли се за наскоро?
— Видял си го днес по обяд? Къде?
— Тук, в Норт Бийч.
— Знаеш ли къде е сега?
— Не, но каза, че ще отиде в Пало Алто, за да поговори с някои от инвеститорите на Карин. Допускам, че е отишъл там. Какво толкова спешно има? С него ли е свързано?
— Само че са издали заповед за ареста му, а сега смятат, че е избягал и че е въоръжен и опасен.
— Въоръжен и опасен ли? Стюарт?
— Явно е оставил в дома си някакви патрони и Джул ги е намерил.
— Стюарт има пистолет? Носел е пистолет, докато е бил с мен?
— Не знам за това. Но по всичко личи. Питам се имаш ли начин да се свържеш с него. Той трябва да знае какво се е случило и най-вече, че го търсят.
— Той се опасяваше, че може да се стигне до това дори и без добри доказателства. Затова замина.
— Той ли ти каза това?