— Но това не е… Искам да кажа, аз нищо…
Можеха да продължава така до безкрай. Джина овладя гнева си и успокои тона си.
— Чуй, Стюарт, добрата новина е, че мога да уредя изслушване след десет дни и ако дотогава не разполагат с улики, съдията може би няма да те задържи и да те изпрати на процес.
— Може би. — Стюарт умолително протегна ръка към нея. — Не разбирам. Дори наистина да смятат, че съм бил аз, защо ще ме арестуват, след като не могат да го докажат? Защо не изчакат?
Тя пренебрегна въпроса му със свиване на рамене.
— Искаш ли да кажа и още? Освен всичко досега? Добре, ти си известен. Съпругата ти е важен човек. Когато убият някой важен човек, публиката иска да види обвиняем, а ако това не стане, прокурорът попада под обстрел. Затова Джери Ейбрамс пази репутацията на шефа си. И едновременно с това, ако Ейбрамс ти издейства присъда, ще се прочуе.
— Значи просто става дума за политика. За глупава обществена политика?
— За политика. За амбиция. За какво ли още не. Но каквото и да е, тези карти са ни се паднали и единственият ни шанс е да ги изиграем. Нямаме друг избор. Алтернативата — да се криеш по този начин — само отлага неизбежното. И трябва да ми повярваш, че ще стане много, много по-лошо.
— Мога да напусна страната.
— Можеш — съгласи се Джина. — Никога повече няма да видиш дъщеря си, ще живееш в постоянен страх от екстрадиране и всички по света ще вярват, че ти си убил Карин. А после паспортът ти ще изтече. W какво ще правиш тогава? Това ли искаш да направиш?
Стюарт затвори очи и тялото му се отпусна. Най-сетне погледна към нея.
— Не знам дали ще издържа в ареста, Джина. Мисълта да съм сред онези типове ме плаши до смърт.
— Знам. И не те виня. Но има отделен сектор в затвора извън общата сграда, където държат затворниците, изложени на опасност. След като се предадеш, ще се опитам да уредя да бъдеш там.
— Да се предам ли?
— Това е просто дума, Стюарт. Просто дума.
— Мамка му!
— Съгласна съм.
22
Джина паркира своята джета на мястото си под сградата, увери се, че вратата на гаража е затворена и се качи по задните стълби до апартамента си. Прекоси късия коридор, запали всички лампи по пътя си, влезе право в кухнята и отвори фризера, където имаше запаси от замразена храна, както и няколко надписани с етикети пластмасови съда, приготвени от самата нея.
Най-голямото от тях беше дълбок четвъртит съд с надпис „Лазаня с наденички“. Тя го извади, махна капака, покри съда с хартиена салфетка и го бутна в микровълновата, като настрои таймера на десет минути. Приближи се до бара и пусна радиото, което след смъртта на Дейвид си стоеше на станцията с класическа музика.
Под звуците на изпълнение на флейта и китара влезе в спалнята си, съблече се и влезе под горещия душ. Джина смяташе себе си за практичен човек, особено когато се къпе. След пет минути беше чиста и отново суха с изключение на косата, която държа увита с кърпа половин минута, след това я среса мокра. Извади от дрешника си стари и удобни джинси и една от белите ризи на Дейвид, изтъняла с годините и почти прозрачна, мека като коприна.
Когато се върна боса в кухненския бокс, отвори една от бутилките с кианти, които беше купила от „Кост Плюс“ преди месец, и си наля една чаша. Подреди обичайното си място за хранене с постелка за съдовете, платнена салфетка, вилица, нож, сол и пипер, сос табаско и сирене пармезан на малката маса до прозореца и тъкмо приключи с поливането на рано цъфтящия си кактус в малката му саксия върху същата маса, и микровълновата печка звънна.
Джина занесе вдигащата пара лазаня до мястото си. Щеше да изстине достатъчно, за да може да се яде, едва след няколко минути, но Джина въпреки това седна, взе чашата с виното си и отпи голяма глътка. Китарата и флейтата по радиото бяха заменени с камерна музика, вероятно концерт на Моцарт. Облегна се, пое си дълбоко въздух и отново отпи от киантито, този път по-малка глътка, а после започна да премисля събитията от последните няколко часа.
Най-сетне бе успяла да убеди Стюарт, че няма избор и че трябва да се предаде. В негово присъствие в мотела се бе обадила на Джул на мобилния му телефон и му беше съобщила, че е готова да предаде клиента си. Какво ще каже за утре в десет сутринта?
Освен това се постара да изясни на инспектора, че Стюарт не е въоръжен в момента и никога не е бил. Просто е взел от сейфа си пари за евентуални разходи и се е наложило да извади кутията с амунициите, за да стигне до парите. След това в бързината си да потегли бе забравил да ги върне обратно. Промъкнал се бе през задната врата, за да избегне репортерите, а не залавянето. С изключение на тези дребни лъжи тя в основни линии каза на Джул истината за онова, което е правил Стюарт през деня — разговарял е с хора, които може да знаят за Карин нещо, което той не знае. Не е бягал от полицията и от ареста си — дори не е знаел за заповедта за задържането си. Двамата щяха да се явят в Съдебната палата точно в десет часа на следващата сутрин.