Лазанята — един от нейните специалитети — беше достатъчно изстинала, за да я изяде. Джина си взе една хапка, затвори очи и се наслади на вкуса, доволна, че я е приготвила с люти италиански наденички, а не с обикновени, а сосът бе от пресни домати, които бе купила от Фери Билдинг.
Все пак, каза си тя, нощта бе приключила успешно с категорична победа на домакините, макар че Стюарт още не виждаше нещата в тази светлина. Джина обаче не се съмняваше, че ако го арестуват, особено предвид слабите доказателства срещу него, това би бил най-уместният ход на действие за него, макар и доста рискован. Всъщност беше единственият смислен ход.
Освен това, докато го убеждаваше, докато преодоляваше съвсем реалните му основателни тревоги, в настойчивостта, до която трябваше да прибегне, за да го убеди, тя долови у себе си пламъчето на страстта към закона и към работата си, което почти три години бе тляло като почти угаснал въглен. Състоянието й беше резултат от общото страдание и затваряне за света, което бе преживяла след смъртта на Дейвид. Ако не друго, тази вечер бе доказала завръщането й в професията.
Точно с това трябваше да се занимава, така трябваше да използва дарбата и времето си. Въпреки резервираността на клиента си и разпаленото неразбирателство помежду им, тя вече му беше направила огромно добро, независимо дали той го съзнаваше. Ако не бе успяла да се наложи, шансовете му щяха да се сринат завинаги. Тя бе успяла да го предотврати. Чувстваше се добре, повече от добре. Глътка свеж въздух след дълъг престой под водата.
Десет и трийсет.
Работният цикъл на съдомиялната машина се съревноваваше с тихата фонова музика по радиото, но Джина не чуваше нито едно от двете. Втората й чаша с вино все още стоеше недокосната на масата за четене до нея. Джина седеше в креслото си до прозореца на дневната и вече бе изчела всичките си бележки и всякакви други документи, които имаше за Стюарт. Сега тънкото синьо томче на популярния Калифорнийския кодекс за уликите лежеше отворен в скута й. Беше си поставила за цел да го прочита веднъж годишно за дисциплина. Тази вечер бе изчела почти две трети от него и макар да би отрекла, че четивото е приятно, в никакъв случай не беше мъчително задължение.
Това бяха основните елементи в работата й. Адвокатите си служеха с цифри — раздели от Наказателния кодекс, от Криминалния кодекс, от Кодекса за уликите, номерирани инструкции за съдебните заседатели. Това беше език и тя бе погълната от него, както би зубрила позабравения си италиански, ако й предстоеше ваканция в Чинке Тера.
Отначало не бе сигурна какво точно привлече вниманието й и я накара да вдигне поглед. Тракането на съдовете в съдомиялната? Огледа стаята, не забеляза причинителя на шума и отново се върна към книгата си, но ето го пак, няма грешка. Вдигна поглед към часовника на полицата над камината, намръщи се и прегъна страницата, за да си отбележи докъде е стигнала. Макар че предната й входна врата бе леко навътре от улицата и не се виждаше от прозорците, тя все пак надникна оттам и забеляза, че някой е паркирал в нарушение на страничната алея точно отсреща на улицата. Отиде до вратата, надникна през шпионката, а после завъртя ключалката и отвори.
— Здравей. — Джед Конли с деловия си костюм, пъхнал ръце в джобовете и излъчващ необичайна за него затвореност. — Неудобен ли е моментът?
— Малко е странен. Но не, няма нищо. — Тя посочи зад гърба му и попита: — Това твоята кола ли е? Ще те глобят, ако паркираш там.
— Имам служебни номера — поклати глава той. — Невинаги минава, но някои ченгета ги разпознават и ми спестяват глупостите. Мисля, че всичко ще бъде наред.
— Какво мога да направя за теб? Добре ли си?
— Добре съм. — Нервна и бърза усмивка. — Може би съм малко напрегнат.
— Искаш ли да влезеш?
— Би било чудесно. Благодаря.
Тя отстъпи назад, отвори вратата и го пусна вътре.
— Е, защо си напрегнат?
— Заради живота си. Заради работата си. Обичайните неща. Обаче не знам защо го казвам, защо изобщо излезе от устата ми. — Той отново въздъхна, пак опита да се усмихне, но не особено успешно. — Добре съм.