— Добре, това го изяснихме. Искаш ли нещо за пиене? Имам по малко от всичко.
— Малко скоч няма да ми се отрази зле.
— Винаги е така. Може да ти правя компания. — Тя се движеше зад бара. — Настани се някъде. „Обан“ става ли?
— Съвършено.
— Това е целта ми. Лед?
— В такова хубаво чисто уиски? Шегуваш се.
— Някои хора си слагат — сви рамене тя. — Макар че аз също не слагам. — Джина беше извадила върху барчето любимите си чаши, напълни ги почти до половината и ги отнесе към мястото, където той се беше настанил — на канапето с лице към камината. — Министерство на здравеопазването предупреждава — оловен кристал. Ако пиете от такива чаши, може да имате здравословни проблеми и проблеми с управлението на тежки машини.
— Да не дава господ — отвърна Конли. — Все пак ще рискувам.
— Смелчага — подаде му тя питието.
Той вдигна чашата, с явно доволство видя щедрата доза и докосна нейната чаша.
— За една жена, която ми е по сърце. — Той отпи малко и се облегна. — Благодаря ти. Щастлив съм да те осведомя, че си постигнала целта си.
— Целта ми ли?
— Съвършенство.
— Е, удоволствието е мое — поде Джина, учудена от прилива на кръв към лицето си.
Когато приключи с папката на Стюарт, я бе захвърлила върху ниската масичка. Не бе забелязала, но снимката на всички приятели от похода до Битъррут почти цялата се бе плъзнала навън. Джед взе снимката и я разгледа.
— Това свързано ли е по някакъв начин със случая на Стюарт?
— Не знам, вероятно не — отвърна тя. — Обясни му за заплашителните имейли и за убедеността на Стюарт, че снимката доказва, че той не си ги е изпратил сам, защото не е имал достъп до компютър.
— Нито до каквото и да е — каза Джед. — Но не ме разбирай погрешно, беше страхотно пътуване. Поне до пътуването към дома.
— Какво се случи тогава?
— Проклетата ми кола счупи лост. Струваше ми две стотачки. Не ми се стори редно да помоля приятелите си да участват в ремонта, но те поне можеха да предложат. Това донякъде замъглява спомените ми от пътуването. Но въпреки това си струваше — каза той и пъхна снимката обратно в папката. — Винаги си струва да се измъкнеш за малко.
— Да, така е. — Джина вече се бе настанила в далечния край на кушетката с лице към него. — Какво мога да направя за теб, Джед?
— Всъщност не знам. Тази вечер бях на едно от безкрайните мероприятия на Хорас съвсем наблизо във Феърмонт — нали познаваш Хорас Тремънт?
— Лично не, но иначе, разбира се.
— Знаеш ли, че той ми е тъст?
— Помня, че четох за това, когато се ожени. Съпругата ти е Лекси, нали?
— Да. Прелестната Лекси. — Той се усмихна, но интонацията му придаде иронично звучене на думите му. — Явно Хорас и някои от другите му влиятелни приятели искаха да поразучат дали проявявам интерес да се кандидатирам за Сената.
— За щатския Сенат? Защо ти е да искаш подобно нещо?
— Човек може да се позамисли — сви рамене той и демонстрира престорено безгрижие. — Следващата година изтича мандата ми в Събранието. Ще трябва да се заема с нещо. Не знам, може да бъде забавно. Ще видим. Има още много време. Както и да е — продължи той, — когато срещата приключи, се запитах как са се развили нещата след срещата ти със Стюарт. И понеже бях съвсем близо до дома ти, се възползвах от шанса да се отбия, видях, че свети, и реших, че още си будна.
— Учудена съм, че знаеш, че все още живея тук.
Той сви рамене и се усмихна.
— Честно казано, не бях сто процента сигурен, докато не видях името ти на пощенската кутия. Но като че ли не бих могъл да си те представя някъде другаде. Това място е страхотно, между другото. Прекрасни мебели. Истинско изкуство. Като че ли не си спомням бара.
— Защото го нямаше, когато беше тук за последно. Преобзаведох жилището преди десетина години, след това добавих някои неща за Дейвид, макар че през повечето време бяхме в неговия апартамент.
— Е, ти винаги си имала страхотен вкус. Красиво е. — Той вдигна чашата си като за тост към нея и отпи. — Е, а как мина със Стюарт?
Джина посрещна с облекчение смяната на темата от личните й неща и отпи от скоча си. Най-сетне започна да се отпуска.
— Най-сетне всичко е наред. След едно обаждане по телефона, ходене до Сан Матео и доста убеждаване той ще дойде и ще се предаде утре сутринта в десет часа. Много неохотно, длъжна съм да добавя. Но ще дойде.
— Трябва да си била адски убедителна. Когато аз говорих с него, заяви, че няма да прекара и минута в затвора и точка.