— Е, мнението му не се е подобрило особено, но го убедих.
— Как го постигна?
— По обичайния начин — усмихна се Джина. — Равни дози обаяние, хитрост и заплахи. Направих му предложение, на което не можеше да откаже.
Фразата допадна на Конли.
— Смятах, че е женен.
— Не такова предложение, Джед. — Тя вдигна крака на кушетката и ги пъхна под себе си. — Е, защо си толкова напрегнат? Заради онази работа със Сената ли?
Конли замълча и погледна право към нея.
— Не допускаш много неща да ти убягнат, нали?
— Няма да повярваш колко. Нали каза, че става дума за работата и за живота ти. Кандидатирането за Сената влиза в това определение.
— Ами — отпи от питието си той, — понякога трудно се справяш с този профил. Някак си става част от теб. — Явно реши да й разкаже и продължи: — Що се отнася до напрежението, днес се наложи да освободя асистентката си и ако историята е съдник, тя ще ме шамароса през лицето с някакво скалъпено съдебно дело, а простата истина е, че жената чисто и просто беше некомпетентна и не можеше да си върши работата. Но в днешно време, когато уволниш някого, ти си лошият. Знаеш го. По дяволите, всички го знаят, но въпреки това продължава така. — Той въздъхна тежко и ядосано. — Както и да е, вече го направих. Само се надявам да съм документирал всичко правилно. Ще видим какво ще стане.
— Ако ти трябва адвокат…
Той се засмя тихичко.
— Ще те имам предвид, благодаря. Може би тя няма да предприеме нищо. Защото бог ми е свидетел, че в поведението ми към нея не е имало и най-слаб намек за нещо нередно. Ако съм научил нещо, то е, че ако си решил да кръшкаш, най-добре не топи писалката си в мастилницата на работното си място. Ако изобщо си решил да кръшкаш.
Натежала от миналото им тишина надвисна в паузите между тихата мелодия на пианото от радиото.
Най-сетне Джед погледна към нея в другия край на кушетката.
— Знаеш ли, Джина, когато онзи ден дойде в „Травъл Лодж“ казах нещо, в което съм наистина убеден, и сега ще го повторя. Изобщо не си се променила за двайсет години.
— Не е вярно. Остаряла съм с двайсет години и усещам всеки ден от тях.
— Е, не ти личат. Никакъв грим, косата ти е още мокра… а я се погледни. Просто си невероятна.
Тя впери в него продължителен и пронизващ поглед. Усмивка раздвижи ъгълчетата на устата й и после Джина бавно поклати глава.
— Не смятам така, Джед. Добър опит, но не би било добра идея.
— С нас никога не е било лоша идея. Ако не ме лъже паметта, а тя не ме лъже.
— Така е, но сега би било. Лоша идея.
— Защо? Каква е разликата?
— Ами на първо място, защото си женен.
— Лекси изобщо няма да разбере. Доколкото си спомням, бяхме съвсем дискретни.
— Но аз ще знам, Джед. Жената трябва да следва някои правила и едно от моите е да не спя с женени мъже.
— Добре, няма да спим.
— Не — каза тя.
Той поклати глава. Не искаше да я притиска, но играта му допадаше.
— Не ми се струва правилно.
— Боя се, че на мен обаче ми се струва. — Тя допи уискито си и стана от кушетката. — Наистина съм поласкана, Джед. Това е гвоздеят на седмицата ми. Но отговорът ми е „не" и това означава „не".
— Справедливо е, ако наистина го мислиш. — Той се изправи, прекоси малкото пространство помежду им и застана пред нея. — Нека сключим сделка — ако все още можеш да ми откажеш след една целувка, ще приема това за окончателния ти отговор.
Джина го погледна в очите, достатъчно уверена и развеселена, за да го удостои с широка усмивка.
— Майка ми не е отгледала глупаци, Джед. А сега или си допий питието и си върви, или си тръгни веднага, но няма да стане както искаш. Нищичко. Трябва да се прибереш у дома и да целунеш жена си.
— Тя ще си е легнала.
— Събуди я.
— Хайде, Джина, не става дума за нея, а за нас двамата.
— Няма такова нещо като нас двамата, Джед. — Тя го заобиколи, излезе на широко и мина зад кушетката. — Ако напуснеш жена си и след окончателното приключване на развода ти, ще ти позволя да ме почерпиш едно питие и да видим докъде ще ни отведе това. Но дори и тогава не ти обещавам нищо. Просто може би.
— Ти си жестока жена, Роук.
— Така е — призна тя. — И ставам все по-жестока. — Отиде до вратата, сложи ръка на бравата и се обърна към него. — Е, първо ще си допиеш питието, или ще си тръгваш?
Джед прие поражението си с кимване, отново я огледа мълчаливо и пресуши чашата си. Внимателно я остави на ниската масичка, стигна до вече отворената врата и спря.
— Не можеш да виниш един мъж, че е опитал — каза той.