— Е, малко можеш — отвърна тя. — Лека нощ, Джед.
Леко го побутна, докато не излезе навън, след това затвори вратата зад гърба му и особено натъртено превъртя силно резето, за да чуе и той.
Джул имаше нужда от около един час, за да може телефонните му специалисти да проследят местоположението, откъдето Джина му се беше обадила, за да уговорят предаването на Стюарт на следващата сутрин, и от още един час, за да организира двама полицаи от Сан Франциско и техните автомобили, а също и екип от спецчастите на Сан Матео като подкрепление да го чакат на мястото, когато отиде да извърши ареста.
Вероятно технологията на мобилните телефони не е била част от нормалния полицейски арсенал по времето, когато Джина за последен път бе работила по голямо дело, но сега според Джул всеки занимаващ се с престъпници би трябвало да знае, че да намериш дадено място по обаждане от мобилен телефон е като детска игра. Уайът Хънт му бе споменал между другото, че Джина е била извън играта известно време и че Стюарт е първото й дело за убийство, но въпреки това той бе смаян и радостно изненадан, когато тя му се обади от мобилния си телефон в присъствието на Стюарт.
И особено след като се бе държала като костелив орех по време на разпита и на всичко останало, така че той и бездруго не беше склонен да й прави повече услуги. А ако Джина смяташе, че Джул ще знае къде се намира въоръжен заподозрян с издадена заповед за задържане и съзнателно ще го остави на свобода дори минута повече, значи не беше познала.
Затова веднага след като приключи разговора си с Джина, той позвъни на жена си да я предупреди, че ще закъснее, и веднага задвижи нещата. Чрез мобилния телефон стесни вероятното местоположение. Всички полицейски коли започнаха да проверяват регистрационните номера на колите по паркингите. В резултат в единайсет и двайсет и една минути той показа значката си на нощния служител на рецепцията на мотел „Холивуд", показа на човека скорошна снимка на заподозрения и научи от него, че въпросният мъж се е регистрирал под името Стюарт Бари. Служителят си спомняше, защото му беше платил в брой, което не се случваше често. Бил в стая 29 точно зад ъгъла, по средата на алеята.
И сега, малко след единайсет и половина Джул бе блокирал улицата от двете страни с помощта на полицаите от Сан Матео, а двамата му служители от екипа от Сан Франциско бяха излезли от колата си и го съпровождаха до вратата на мотелската стая. Всички бяха с извадени оръжия.
Джул застана пред вратата, ослуша се и чу ниското бръмчене на телевизора, който хвърляше и треперливи отблясъци по дръпнатите щори на прозореца. Реши, че вече има в тялото си достатъчно адреналин да изтегли локомотив по наклон, затова се опита да овладее възбудата си, но не успя. За последен път обмисли и други варианти, като например да накара някой от служителите си да се обади в стаята. Или просто да почука на вратата и да оповести присъствието си. Но вече бе отхвърлил тези възможности — при някое от тези положения Стюарт Горман можеше да се опита да избяга, можеше да разбере, че е обкръжен, и обзет от паника, да опита да се самоубие с пистолета, който Джул с цялото си сърце вярваше, че все още и винаги е бил при него.
Не, трябваше да постъпи, както беше решил. Да нахлуе в стаята без предупреждение. Никакви глупости от сорта на „излез с вдигнати ръце“. Носеха със себе си таран — масивна цилиндрична метална тежест на вериги. Едно замахване щеше да е достатъчно за паянтовата врата на мотелската стая. Той погледна към двамата си съучастници и кимна.
Вратата се разби, сякаш беше от картон и отхвръкна назад, а Джул влетя вътре и светна лампата.
Като попаднала във фаровете на кола сърна Стюарт лежеше облегнат на купчина възглавници до таблата на леглото, огледа ситуацията за секунда и след това хвърли поглед към пистолета, който все още беше на нощното шкафче до него.
— Дори не си го помисляй! — предупреди го Джул. — Вдигни ръце над главата си!
Джул напредваше внимателно право към него, прицелил пистолета си между очите на Стюарт, за да привлече вниманието му изцяло. След три стъпки Джул взе пистолета на Стюарт с лявата си ръка, държейки своя с дясната. Подкреплението му вече беше в стаята, от другата страна на леглото, с извадено оръжие, насочено към заподозрения.
Времето застина за един дълъг миг. Никой не помръдваше. Телевизорът почти заглушаваше шума от тежкото дишане на мъжете.
— Допускате грешка — каза Стюарт най-накрая.
— Не мисля така — отвърна Джул и добави: — И понеже си умен, сигурно вече си се досетил. Но си арестуван. Имаш право да мълчиш…