Когато все пак беше помолила за тази среща след арестуването на Стюарт, Джакман прояви нетипично за него нетърпение, сякаш смяташе позицията на Джина — че клиентът й всъщност е невинен — за малко безвкусна. Тя имаше чувството, че той се бе съгласил на тази среща като лична услуга, а не от професионална вежливост. Това бе още една причина да се тревожи.
Чу вратата зад гърба си да се отваря и когато се обърна видя стария си приятел, главният обвинител на града — висок метър и деветдесет и с тегло от сто и двайсет килограма, — застанал на входа на кабинета си. Както винаги, Джакман беше облечен в безупречен костюм, днес тъмносин, носеше бледорозова риза и тъмносиня вратовръзка. Макар да се усмихваше за поздрав, лицето му беше като черна гранитна плоча под късо подстригана му прошарена коса. Говореше съвсем тихо, но тембърът на гласа му беше дълбок и сякаш отекна в костите й, когато каза:
— А, ето я и любимата ми адвокатка защитничка.
Ако Джина беше любимка на Джакман, не искаше да си представя как щеше да се разиграе сцената с човек, когото той не харесва толкова.
Разбира се, държеше се спокойно и сърдечно. Кларънс не седна на царственото си място зад бюрото, а настани Джина в едно удобно кресло в къта за сядане в кабинета си, накара да й поднесат чаша прясно и хубаво кафе и се увери, че със здравето и с работата й всичко е наред. След като приключиха с въведението, самият той се настани на кожения диван срещу нея и се наведе напред с открито изражение, облегнал лакти на коленете си.
— Е, Джина — започна той с тон, все едно е Господ, — с какво мога да ти помогна?
— Струва ми се, Кларънс, че най-доброто, което можеш да направиш за мен — за мен, за клиента ми господин Горман и за самия себе си, — е да спреш това налудничаво преследване, поне докато не се сдобиеш с някакви улики, свързващи клиента ми с убийството на съпругата му.
Изражението на Джакман изразяваше търпелива неутралност.
— Значи си убедена в невинността на господин Горман.
— Не в това е въпросът, сър. Работата е там, че още от самото начало господин Ейбрамс и инспектор Девин Джул работят по случая с презумпцията, че господин Горман е виновен, а не невинен. А без тази презумпция, без тази незаконна и дори неетична презумпция за виновност, те просто нямат сериозни улики срещу него.
Джакман кимна замислено и каза:
— А какво ще кажеш за съседското момиче, което е видяло колата му?
— Извинете, сър, но тя предполагаемо е видяла неговата кола. Не е видяла него, Кларънс, защото не е бил там. Не се налага да доказвам, че не е бил там. И точно за това става дума.
— А че клиентът ти я заплашва?
— Никога не я е заплашвал, Кларънс.
— Тя твърди друго. Останала е с друго впечатление.
— Никога не се е срещал с нея.
— Надявам се, няма да отречеш, че дъщеря му се е срещнала с нея. Два пъти.
— За да разбере какво е видяла всъщност. Само толкова.
Прокурорът явно се замисли над думите й.
— Добре, нека да изясним едно нещо помежду си. Как си обясняваш опита му да направи изкуствено дишане?
Въпросът я обезкуражи. Явно Кларънс бе напълно запознат с подробностите по случая. Беше подготвен от Джери Ейбрамс и явно бе готов за възраженията й. Само че тя не възнамеряваше да се предаде без борба.
— Честно казано, не знам какво го е накарало да постъпи така. Паника, безсилие, последна надежда? Да не забравяме, че тялото й е било все още топло. Просто не е можел да се откаже, без да опита да направи нещо.
— Ами случаите на битово насилие? Арестът му преди две години? Какво ще кажеш за това? Недопустими в съда? Без връзка с делото?
— Всъщност може би и двете. Но истината за тези два случая, Кларънс, е, че и двата пъти, когато са повикали полицията в къщата им, причината е била сериозно скарване с дъщеря им.
— Твърди той.
— Ами… да.
— Разговаря ли с дъщерята за това? А дори и да си говорила, не смяташ ли, че ако това би могло да спаси баща й от затвора, тя може да реши да излъже? Говорим за същото момиче, което е пресякло улицата и е отишло да заплаши съседката си, нали? Според мен едно дребно лъжесвидетелство в името на баща й едва ли би я притеснило особено. — Джакман се дръпна назад на дивана и изпъна гръб. — Не съдя клиента ти предварително, Джина, но понеже ти непрекъснато се позоваваш на липсата на доказателства в случая, не съм сигурен, че съм съгласен с теб.
— Говоря за веществени доказателства.