— Разбирам това. И разбира се, такава е стратегията ти. Но освен това така или отричаш, или умишлено пренебрегваш наличието на съществени косвени улики.
— Ако са толкова съществени, Кларънс, защо Ейбрамс не ги изложи най-напред пред голямото жури?
Джакман повдигна рамене, след това ги спусна.
— Не искаше да чака, за да ги свика на специално заседание. Тревожеше го опасността клиентът ти да избяга. Убеди се — поради тежестта на косвените улики, които двамата с инспектор Джул бяха събрали, — че клиентът ти трябва да бъде в ареста.
Джина понечи да отговори, но Джакман я прекъсна, преди да успее да каже и дума.
— Освен това трябва да призная, че поведението на клиента ти, след като е научил за заповедта за задържането му — да тормози граждани, да носи заредено оръжие…
— О, това ли, Кларънс? Ако Джул не беше нарушил уговорката ни, пистолетът щеше да е обратно в сейфа на Стюарт на следващата сутрин.
— Но се оказва, че клиентът ти е носел пистолета точно в момента, когато ти си убеждавала инспектор Джул, че не е така. — За пръв път тонът на Джакман стана суров. — Не бива да лъжеш полицай, Джина. Ти си служител на съда. Не знам какво си си мислела. Ами ако по време на ареста Джул бе действал въз основа на твърдението ти, че господин Горман не е въоръжен? Нима не забелязваш евентуалната опасност?
Макар да бе справедливо порицана, Джина все пак не отстъпи.
— Имахме уговорка, Кларънс. Защо аз да съм виновна, че Джул е нарушил уговорката ни?
— Защото не е негово задължение да спазва уговорки с адвокати на защитата. Негово задължение е да арестува заподозрени в убийство, когато съдия е преценил за уместно да издаде такава заповед. Ако може да го направи преди уговореното с теб време, точно това трябва да стори. Не можем да позволяваме на заподозрените в убийство да отидат да пият кафе с мляко, докато не им стане удобно да се явят за ареста си. Просто ги арестуваме. Сигурен съм, че това е съвсем очевидно.
— Да, съвсем очевидно е, Кларънс — отвърна тя, — че при толкова малко доказателства Джери Ейбрамс е бързал да го арестува, за да види името си във вестника. Това е.
— Такова обвинение не ти подхожда, Джина — прогърмя гласът на Джакман. — Господин Ейбрамс никога не се е стремил да спечели вниманието на пресата. Той има последователна и стройна теория за случая. Вчера разговарях с него известно време и съм убеден, че наистина сериозните косвени улики не му позволяват да стигне до друго заключение извън всякакво съмнение, че клиентът ти е убил жена си.
— Това е просто инстинктивна прокурорска реакция, Кларънс. Знаеш го.
Дори да го знаеше, не го показа.
— Е — въздъхна Джакман, — ако доказателствата са неверни или неубедителни, това ще бъде в твоя полза. Ти си поискала по-ранно предварително изслушване — утре, ако не греша? — и несъмнено тази молба е попречила или ще попречи на възможността на хората да изградят неуязвимо дело. — Той разпери ръце. — Не знам какво всъщност искаш да направя, Джина. Така се връщаме към началото на днешната си среща. Няма да отменя нарежданията на господин Ейбрамс. Той е изградил обвинение, което или ще издържи, или няма. Така ще постъпим.
— Той е невинен човек, Кларънс. Някой друг е убил съпругата му. Не Стюарт.
— Точно затова провеждаме съдебните процеси, Джина. И изслушванията. Господин Ейбрамс ще докаже това, а твоята работа е да го спреш, ако можеш.
— Може би изобщо не трябваше да се стига до този етап. Те не разполагат с нищо. Това просто не е редно, Кларънс.
Веднага си даде сметка, че е стигнала твърде далеч. Ноздрите на Джакман се разшириха за момент, появи се кратка усмивка със стегнати устни и отново изчезна.
— Е… — Джакман потри ръце и на лицето му се появи пародия на усмивка, докато се изправяше, — може би това е още една инстинктивна прокурорска реакция, но аз виждам един-единствен заподозрян в картинката, Джина. Освен това виждам един адвокат на защитата, който е под въздействието на напрежението заради първото си дело за убийство и действа на границата на етичността.
— Кларънс, аз не…
— Не се възползваш от годините на приятелството и на сътрудничеството ни и не отправяш лична молба към прокурора да заобиколи системата и да свали обвиненията, повдигнати от тази служба своевременно и законно?
— Не, аз…
— А, добре тогава. Явно не съм те разбрал правилно. Надявах се да е така.
Джина неусетно също се бе изправила, а Кларънс я бе прихванал за лакътя и я водеше към вратата. След това хвана бравата.
— Покажи ни с какво разполагаш на изслушването утре. Ще следя внимателно уликите. Клиентът ти ще има справедливо изслушване, Джина. Има право на това и ще го получи.