24
Разбира се, отмятането на Джул от уговорката за ареста също разклати сериозно доверието между Джина и Стюарт. Как за бога, чудеше се той гневно при първата възможност да се видят преди предявяването на обвинението и изслушването за гаранцията, е възможно тя да не знае, че Джул ще проследи местонахождението й чрез мобилния телефон? Нали това е стандартна полицейска процедура, която се прави ежедневно? Не е ли знаела за този простичък факт и не е ли трябвало на всяка цена да избягва да говори по този телефон. А ако е знаела, защо се е доверила на Джул, че няма да го направи? Глупава ли е, или е просто наивна? Защото явно трябва да е едно от двете.
Освен това със сигурност би трябвало да знае, че уверенията й пред него, че ще може да се предаде мирно в уречено от тях време, са в най-добрия случай химера и в най-лошия — небрежност. Решението му да се предаде не само се е основавало на погрешно допускане, но и животът му е бил непосредствено и пряко застрашен — ако не се бе овладял и бе посегнал за пистолета си на нощното шкафче, без съмнение или Джул, или някой полицай от подкреплението му е щял да го застреля на място. Явно това било небрежност от нейна страна, ако изобщо е възможно да съществува такова нещо.
И като че ли това не било достатъчно лошо, ами го убедила да се съгласи с нещо, което отчаяно не искал да допусне, а освен това го направила по начин, който в действителност сериозно навредил на случая му и на убеждението във вината му. Всъщност Стюарт изобщо не бил използвал пистолета, но самият факт, че го притежава, бе предизвикал огромна вълна от промяна в тона на репортажите по случая. Защо не го предупредила да се отърве от пистолета, преди да се обади на полицията?
Преди убийството оръжието му интересувало новинарите само заради личностите на замесените в него, заради макар и малката известност на Стюарт, обичайните купища пари, усложнени с делови и сексуални проблеми. И макар Стюарт явно да бил най-явният заподозрян, в повечето ранни репортажи се долавяло известно съмнение: извършил ли го е, или не? Какви са шансовете му? Колко доказателства има всъщност и какво значение има това?
Откакто арестът и свързаните с него подробности — бягството в мотелската стая, регистрирането под чуждо име, зареденият пистолет на една ръка разстояние върху нощното шкафче — бяха станали публично достояние, презумпцията за невинност или дори предположението за възможна невинност вече не съществуваше. Така, разбира се, ставаше по-лесно да се повярва на „заплахите“, отправени от Стюарт към Бетани, и дори за „заплашителните“ му посещения при Дон Форестър и при Кели Ръснак, въпреки че последната твърдеше обратното. Нямаше значение дали те се бяха чувствали застрашени по време на разговорите си с него — самото присъствие на Стюарт вече бе заплаха. Водещите по телевизията и авторите на рубрики по вестниците бяха схванали нещата както трябва — ако въоръжен и заподозрян в убийство мъж, когото полицията издирва, те посети на работното ти място, вече има елемент на заплаха.
А освен всичко това почти всеобщото мнение, че Стюарт най-малкото не е по-добър от който и да е заподозрян в убийство, влизал в Съдебната палата през годините, имаше и други непосредствени и лични последици.
Първата от тях беше гаранцията. Обикновено в случай на убийство няма гаранция или поне не такава, която може разумно да се очаква някой да плати. Но понякога, особено в случай на самозащита или на високо обществено положение, съдията разрешаваше освобождаване под гаранция срещу, да кажем, няколкостотин долара. Което в случая на Стюарт беше постижимо. Но по време на изслушването за гаранция Джина не можеше убедително да твърди, че няма опасност клиентът й да избяга. Всички в съдебната зала и най-вече съдията знаеха, че той вече е опитал веднъж.
Първо, съдията просто отказа гаранция. След това, когато Джина съвсем правилно изтъкна, че съдът е длъжен да определи някаква гаранция, когато делото не е по углавно престъпление, съдът веднага определи гаранция от двайсет милиона долара.
На второ място, и особено разстройващо за Кимбърли, дойде отказът на съдията да позволи на Стюарт да присъства на погребението на Карин, дори и съпровождан от въоръжени заместници на шерифа. От гледна точка на Стюарт това се дължеше на чиста злоба и беше пример колко силно обичайните обитатели на Съдебната палата бяха възненавидели Стюарт.
Не че нещо от това бе допустимо или релевантно за едно изслушване или за съдебен процес. Но по милион разбираеми причини се отразяваше адски зле на доверието на Стюарт към адвокатката му. А също и на доверието на Ким и на Дебра. След като през последните девет дни бе живял със своето объркване, съмнения и гняв, когато дойде на среща с Джина в стаичката в затвора, Стюарт най-сетне бе взел решение да й го каже направо: защо да не я освободи и да не си наеме по-опитен адвокат? Дали не смята, че шансовете му ще бъдат по-добри, ако тя просто се оттегли?