— Предвид всичко сигурна ли си, че искаш да останеш?
— Да, разбира се. Мислех, че ясно дадох да се разбере. Но докато говорим и преди да вземеш окончателно решение, има още нещо, което трябва да изясним.
Стюарт въздъхна и почеса наболите по врата му косми.
— Кое е то?
— При цялото ми уважение — каза тя максимално спокойно, — разбирам как се чувстваш по отношение на мен, на онова, което сторих във връзка с ареста, и задето казах на Джул, че не си въоръжен и никога не си бил. Това също беше грешка. Ако не му бях казала, че не си взел пистолета, вероятно сега щяхме да сме в много по-добро положение. Така че това е втора черна точка за мен. Само че проблемът не се дължи единствено на мен. Първо, не аз взех пистолета. Ти го взе и точно затова той беше у теб. Това няма нищо общо с мен. Ако си спомняш, през онази нощ исках да го отнеса у дома, да го махна от ръцете ти. Молих ти се да ми позволиш. Съветвах те. Ти обаче не ме послуша.
— Мислех, че може да ми потрябва.
— Добре. Каза, че може онова приятелче екотерористът да те е проследил по някакъв начин. Но истината е, че неприятностите ти в момента не се дължат единствено на мен. Дори не се дължат предимно на мен. Иска ми се да беше така, но трябва да проумееш, че голяма част от случилото се е твое дело. Разговорът ти с Джул първия ден. Решението ти да вземеш пистолета със себе си. Да се измъкнеш незабелязано през задната врата. Да откраднеш регистрационните номера. Да използваш фалшиво име. Да помолиш Кимбърли да поговори с Бетани…
— Тя го е направила на своя глава.
— Може би. Но Бетани твърди, че тя й е казала друго.
— В такъв случай не я е разбрала. — Стюарт вдигна и двете си ръце към челото. — Боже, боже, боже! — Погледна към Джина, седнала на метър и половина от него. — Напомни ми за какво спорехме.
— Дали ще остана на работа, или не. Изгубил си доверието си в мен и това е разбираемо. Не те виня, Стюарт, но бих искала да си сигурен, че въпреки всичко вината е моя. А не на тези скапани обстоятелства. Не ме разбирай погрешно, те наистина са скарани. Не допуснах, че ще стане така, а може би трябваше.
Той кимна, след това мълча почти цяла минута, докато най-сетне пое дълбоко дъх.
— Помогни ми, Джина. Ким много настоява да те освободя. Дебра също.
— Не зависи от тях, Стюарт — сви рамене Джина.
— Но кого да наема тогава? Джед Конли? Не познавам други адвокати.
— Аз познавам — каза Джина. — Мога да ти препоръчам колкото искаш. Но вероятно не Джед — добави тя с едва доловим хумор. Сетне заяви съвсем сериозно: — Всеки от партньорите ми би поел случая ти, а те и двамата са отлични адвокати.
— Но… — каза той. — Чувам едно „но“.
— Не, не чуваш. Те са страхотни хора и добри адвокати с много опит. И със сигурност не биха се поддали на огромното затруднение да повярват, че си невинен. Уес, един от партньорите ми, дори ми каза: „Каквото и да правиш, не вярвай, че е невинен. Това ще ти разбие сърцето“.
— Явно ти е близък приятел.
— Такъв е. — Джина срещна погледа му. — Просто е професионалист, който се е сблъсквал с всичко това преди. Често казва, че не вярва на никого освен на кучето си. Обаче наистина обича кучето си.
— Ами твоят Дейвид? — наклони глава Стюарт.
Въпросът накара сърцето й да затупти по-бързо.
— Какво за него?
— Какъв беше той с клиентите си? Изобщо вярваше ли някога, че са невинни?
Тя замълча и после поклати глава.
— Правилото му беше никога да не пита и да не допуска те да му кажат. Беше едно от първите неща, които казваше на клиентите си. „Не искам да знам. Искам да знам с какви доказателства разполагат и дали мога да накарам свидетелите да се усъмнят в повечето от тях или дори във всички. Това ми е работата. За мен не е важно дали си го извършил“.
— Не може наистина да е вярвал в това.
— Напротив. Наистина и с цялото си сърце.
— Ами ти?
— Ами… — Тя усети, че се усмихва печално, и това я учуди, — … виждаш ме как навлизам в непознати територии. Ако бях подходила към случая от различен ъгъл, не знам какво щях да си мисля — вероятно щях като всички да смятам, че нямаше да се стигне до ареста ти, ако не си виновен. Както казах, такъв е професионалният подход.
— Този път наистина чувам едно „но“.