— Да, така е. — Тя вдигна очи и го погледна право в лицето. — Но в този случай не вярвам, че ти си убил Карин. — Снижи гласа си и продължи: — Уес може и да има право, сигурно това ще ми разбие сърцето, но наистина не смятам, че си го извършил.
— Няма да ти разбия сърцето — каза Стюарт.
— Ето, виждаш ли — пак ти вярвам. — Тя делово срещна погледа му. — Чуй ме обаче, сега е времето на пълното разкриване. Знаеш, че това е първото ми дело за убийство. Знаеш, че би било слабо казано да се твърди, че досега случаят не се развива добре. Възможно е, макар да наблюдавам много по-внимателно и да съм много по-ядосана, отново да ме подхлъзнат. Вероятно един от партньорите ми или който и да е от многото добри адвокати в града ще ти свърши по-добра работа.
— Хора, които ще смятат, че аз съм го извършил.
— Вероятно. Но повечето не биха искали да узнават.
Стюарт отново срещна погледа й, но за кратко, след това рязко се изправи и се приближи до стената от стъклени тухли от едната страна на стаята. Остана там няколко секунди, преди да кимне мълчаливо и да се обърне.
— Не съм убил Карин, Джина. Не я обичах вече, но не съм я убил.
— Знам. Вярвам ти.
Той затвори очи за миг с явно облекчение, след това ги отвори и ги впери в нея.
— Смятам, че това е най-важното.
— И аз, макар да сме малцинство — отговори Джина.
— Нямам нищо против да съм малцинство — каза Стюарт. — И без друго прекарах там по-голямата част от живота си. — Той се върна до стола си, придърпа го по-близо до Джина и го обкрачи. — Е, значи изслушването е утре. Много зле ли ще бъде?
В заседателната зала на кантората „Фрийман, Фаръл, Харди и Роук“ имаше големи овални прозорци от пода до тавана и двойна стъклена врата, през която се излизаше на малка затревена градинка на покрива, както и също толкова големи прозорци към централното фоайе. Идеята изглеждаше страхотно на архитектурните планове и дори след завършването на ремонта. Но на практика скоро стана ясно, че мястото е като аквариум. Всеки, който минаваше, можеше ясно да види хората вътре, а често и случващото се около голямата кръгла маса. В страната на тайната между адвокат и неговия клиент и на тайните преговори, този факт не се оказа от полза за бизнеса.
За да поправи положението, Дейвид Фрийман беше поръчал и бе купил няколко големи дървета в саксии — дифенбахия, палми и цитрусови дървета, — за да закрият частично погледа навътре или поне да създават илюзия за известно усамотение. През годините бяха добавени още растения — огромна папрат, каучукови дървета, калифорнийски палисандър, чиито клони вече опираха във високия девет метра таван. Да донесеш в офиса растение в саксия се превърна в негласен победоносен момент след спечелването на голямо дело, а стаята постепенно стана известна като Солариума.
Днес там буквално няколко минути след края на официалното работно време Джина бе пръснала върху масата пред себе си писмените доказателства на обвинението и жълтите листове с правните си бележки. Обърна се, когато чу почукването на рамката на вратата.
— Здравей, Уес. Влизай.
— Не искам да ти преча — каза той. — С Гърт просто минаваме оттук.
Джина кимна разсеяно, докато партньорът й — днес надписът на фланелката му гласеше „Поеми посланието с калника си и го залепи там!“ — пусна лабрадора си да влезе в стаята и да мине зад гърба й, а после да се запъти към тревната площ, където бяха поставили паметна пейка за Дейвид. След още минутка външната врата отново се отвори и двамата се върнаха.
— Горкичката — каза Уес, — имах чувството, че ще умре, ако не излезе навън да се изпишка. Само че няма как да я сваля тук долу, преди да си тръгне Филис. Според мен тя не обича кучета, а според теб?
Джина се изпъна на стола си. Раменете й се повдигнаха и се отпуснаха.
— Уес… — направи тя жест към многото документи, които я заобикаляха.
— Заета си, извинявай.
— Изслушването е утре.
— На Горман ли?
— Точно то.
— Толкова ли е зле, колкото изглежда по бумагите?
— Почти, но, Уес…
— Схванах — вдигна ръка той, — работиш. Изчезвам. Хайде, Търг. Джина все още те харесва. Сигурен съм, че забелязва, че дори не си на верижка. Просто е заета.
Джина погледна към кучето, поклати уморено глава, но не можа да потисне една мъничка усмивка.
— Извинявай, Гърт. Добро куче. Много впечатляващо.
— Кое е впечатляващо? — попита Дизмъс Харди, който внезапно се появи зад Уес и Гърт.
Джина най-сетне остави писалката и побутна настрани листовете си.
— Впечатляващо е как някой изобщо успява да работи тук — обърна се тя с лице към двамата си партньори. — Момчета, изслушването е утре. Малко съм претоварена.