— Горман — обясни Фаръл на Харди.
— Предположих — отговори Дизмъс, след това се обърна към Джина: — Плати ли ти вече?
Откакто бе станал управителен директор на фирмата, той строго следеше баланса.
— Малко му е трудно да отиде до банката — отговори Джина. — Всъщност прекара доста трудни няколко седмици по принцип. Може би си чел нещо по въпроса във вестниците.
— Значи не е? — ухили се Харди. — Сетне добави малко по-сериозно: — Ами занеси му празен чек в затвора.
— Не се тревожа за плащането, Диз. Той има средства.
— Не и ако го е извършил — обади се Фаръл. — Гърт, седни! Както и да е, Джина, ако си убил жена си, няма да получиш застраховката. Едно от онези тъпи правила.
— Да, обаче той не е убил жена си, така че няма проблем.
— Аха — изсумтя Уес.
Джина се облегна назад и заяви:
— Само защото се е случвало на теб, Уес, не означава, че такова е всеобщото световно правило. Понякога арестуват невинни хора, те отиват на процес и биват оправдани.
— Точно така — подметна Фаръл. — Непрекъснато се случва. Кога обаче беше последният такъв случай, че забравих? Дали не беше Скот Питърсън? А, не, точно така. Той беше виновен.
— Ако не греша, господин Харди май имаше няколко невинни клиенти.
— Е, със сигурност отърва кожата на неколцина.
— Хей! — Бърз като змия, Харди ощипа Уес по ръката. — Защото наистина бяха виновни.
— Виждаш ли колко е тъжно? — обърна се Фаръл към Джина, търкайки новата си синина. — Все още вярва в това.
— Лесно е да вярваш в истината — изстреля в отговор Харди.
— Просто искам да те предупредя да не възлагаш прекалено големи надежди, Джина.
— Не, не искаш това. Не желаеш да повярваш, че е възможно да се случи нещо хубаво.
— Добре, така да е, стига концепцията ми да е ясна — отвърна Уес и погледна надолу към кучето си. — Хайде, Гърт, тя ще се оправи. Време е да си вървим у дома.
Дизмъс Харди изчака още минутка, увери се, че Уес и кучето му са се качили по стълбите, след това влезе в Солариума и затвори вратата зад гърба си.
— Е, как са нещата?
— Доста зле. — Джина го удостои с уморена усмивка. — А сега и новите писмени доказателства, които получих преди един час.
Разбира се, папката с писмените доказателства съдържаше всички улики, които обвинението беше събрало по случая — полицейски доклади, показания на свидетели, доклади от съдебната медицина и от лабораторията, снимки, всичко. Джина беше получила първата кутия с документи от кабинета на Джери Ейбрамс два дни след ареста на Стюарт. Останалите документи — още показания на свидетели, още полицейски доклади — пристигаха разпокъсано.
— Ако не ми устройваха неприятни изненади, щях да съм по-доволна.
— Какви например? — дръпна си един стол Харди и седна до нея.
Тя грабна една кафеникава папка и му я подаде. Докато той разглеждаше снимките в нея, Джина му обясни тяхното значение.
— Миналата седмица Джул е ходил в планинското убежище на Стюарт на Екоу Лейк със заповед за обиск. Смятал е, че е възможно да намери там някакви улики за умишленост или за преднамереност. Според мен е уцелил златна жила.
Харди завъртя снимката и попита:
— Какво е станало тук? Все едно е бушувал ураган.
— Или ураган или човек на име Стюарт.
— Ти знаеше ли за това? Той споменавал ли ти е?
— Не е ставало въпрос.
Харди разглеждаше папката за втори път.
— Това е съпругата му, допускам. — Вдигна снимка в близък план на усмихната жена в рамка около мрежа от строшено стъкло. На друга снимка се виждаха прекатурени столове и маса сред отломки от счупени чинии, купи и стъклени чаши, а на трета — издърпан наполовина извън леглото матрак с щръкнал навън пълнеж. Харди вдигна снимката и каза: — Е, поне знаеш защо не е можел да спи. И аз не бих могъл да се настаня удобно на такова легло. — След това сериозно попита: — Говори ли вече с него за това?
— Не. Получих снимките днес следобед, след като прекарах с него половината ден. О, а споменах ли ти за очарователния половин час, който прекарах с Кларънс тази сутрин?
Харди се заблуди, че сигурно става дума за добра новина, и налапа въдицата.
— Как мина?
— Не мога да реша кое е по-лошо — етичните ми простъпки или некомпетентността ми. — Тя придърпа папката със снимките отново към себе си и въздъхна. — Беше ми толкова ядосан, колкото никога не съм го виждала, Диз. Беше зле, може би непоправимо.
— Съмнявам се — каза Харди. — И мен ме е изяждал няколко пъти за закуска, но все още сме приятели. — Ще го преодолее, ако и ти го направиш.