Джина кимна ужасно начумерено.
— Нека те попитам нещо, Диз. Ти следиш случая, нали?
— Само каквото пишат по вестниците — сви рамене той.
— Как ти се струва? Честно.
Харди спечели една минута, любувайки се на папратите, след това се обърна към Джина със сериозно изражение.
— Може и да греша, но тъй като на твоето изслушване утре ще действат по правилото за вероятна причина, което е съвсем различно от правилото за основателното съмнение, в крайна сметка съдията ще го накара да отговаря.
Това беше правен жаргон, с който той казваше на Джина, че ще изгуби на следващия ден и че клиентът й ще трябва да отиде на процес.
— Разбира се, ако допуснем, че аз съм относително разумен човек, което не е съвсем далеч от истината. Но ако ми признаеш това, значи и ти си разумен човек и изпитваш силното подозрение, че е било извършено престъпление и че клиентът ти е извършителят. Така постановява законът.
— Дори и без веществени улики?
Лицето на Харди се свъси.
— За какво говориш? Имат достатъчно веществени доказателства, за да се задавят. Аутопсия. Вероятно оръжие на убийството. Снимки на една потрошена хижа, очевидец, предишни случаи на битово насилие, куп лъжи, наговорени от клиента ти и — о, чакай, преди да забравя, — грабнал е пистолет и е изфирясал, преди полицията да успее да го тикне в затвора. Пропуснах ли нещо? Разбира се, той е изпратил и дъщеря си да заплаши свидетелка, но вероятно идеята е била нейна. Клиентът ти ще отиде на процес, Джина. — Харди неохотно повдигна рамене. — Ти ме попита. — После добави не толкова рязко: — Можеш ли да посочиш някой друг?
Джина поклати отрицателно глава.
— Уайът разговаря с деловия партньор на Карин, чийто живот доста се е облекчил след смъртта й. Освен това двамата са имали любовна връзка преди години. Алибито му също е слабо. Но не можем да го впишем в картинката. Той дори е дал отпечатъци от пръстите си на Уайът — доброволно, — но няма съвпадение. Освен него няма никой друг вероятен извършител, освен може би онзи тип, който е изпратил няколко заплашителни имейли на Стюарт. Колата му обаче ни закопава — съседското момиче я е видяло.
Харди замислено я поправи:
— Тоест казва, че я е видяла.
— Не казах ли така? Мисля, че така казах.
— Не, каза: „съседското момиче я е видяло“. Не искам да те удрям, когато си слаба, но точно такава грешка може да те съсипе.
— Прав си. Прав си. — Лицето на Джина стана безизразно, а гласът й — кух. — Знаеш ли, тази сутрин искаше да ме уволни. Аз го разубедих. Сега си мисля, че е било грешка, че може би не съм готова за това.
— Всички се чувстват така, Джина. Сценична треска. Ще се справиш, както си го правила стотици пъти.
— Но не и за случай с убийство.
Харди бе самото въплъщение на безгрижието.
— Същите правила, същите процедури, същите хора в съдебната зала. Щом влезеш в ритъм, всичко ще е наред. Но нека те попитам нещо.
— Добре, давай — кимна тя и отново въздъхна.
— Ти вярваш, че този мъж не го извършил, така ли? Че фактически е невинен. Забрави за Уес. Не трябва да обясняваш причината и на мен, ако за теб е достатъчно основателна.
— Добре. Да. Невинен е.
— Тогава го използвай. След като е невинен, какво се е случило всъщност? Каква е твоята теория за случая?
Джина стисна устни и зарея поглед нанякъде.
— Тя е очаквала някого. Той е влязъл и помежду им е възникнало разногласие за нещо важно. Не, за нещо повече от важно — което може да промени живота им. По някакъв начин тя е щяла да съсипе живота на този тип. Затова той я е убил.
Харди се замисли над думите й за момент.
— Значи е имала любовна връзка?
— Да.
— Категорично?
— Да — повтори тя след кратка пауза.
— Добре. Тогава това е делото ти. Ето ти един безплатен съвет — докажи го.
25
Беше все още тъмно, когато Джина чу как сутрешният й „Кроникъл“ се удря в предната врата и понеже и бездруго не спеше, се показа навън по пижама и го взе. Краят на топлото време, подсказан през последните няколко дни от засилващите се ветрове и от бързите облаци, вече бе факт.
Джина бе останала в кантората с папките с доказателствата почти до девет часа, а след това ги бе взела в адвокатското си куфарче. Понеже мислеше, че това ще й донесе късмет, но в същото време не спря да се пита дали идеята е добра, тя взе такси до „Рю Шармен“, ресторанта точно под апартамента на Дейвид на Мейсън, на една пресечка надолу по хълма от хотел „Марк Хопкинс“, който им беше любим. Рик излезе от кухнята и я отрупа с внимание. След това по силата на отдавна установена от Дейвид традиция той най-напред реши какво вино ще пие Джина — в този случай половин бутилка „Жевре-Шамбертен“ — и след това й поднесе няколко специални малки блюда, които не присъстваха в менюто, но бяха подходящи за виното.