Не го изпусна. В шест и петнайсет Джина тичаше редом до него достатъчно бавно на лекия дъждец, за да могат да разговарят.
— Тя щеше да бъде една от свидетелките ми, Уайт. Беше един от двамата човека, с които се е срещнал Стюарт. Не е бягал от ареста си, а е искал да се срещне с тези хора и да разбере какво знаят за бизнеса на Карин. Опитах се да я призова, но не успяха да й връчат призовката.
— Е, вече знаеш защо.
— Това трябва да има някаква връзка със Стюарт и със ставата на Драйдън. Казала е на Стюарт, че нещо много сериозно не е наред с продукта.
— И се е самоубила заради това? Защо ще го прави?
— Ще се учудя, ако се е самоубила.
— Но нали тъкмо каза, че…
— Казах, че според вестника ченгетата го смятат за вероятно самоубийство. Два смъртни случая за една седмица, а жените са работели по един и същи проект? Това не ти ли говори нещо?
Продължиха да тичат заедно.
— Въпросът е доста сериозен — каза Уайът. След още няколко крачки добави: — Бих могъл да поразровя, но ще струва доста скъпо. А и как ще помогне на Стюарт тук и сега?
— Да, знам. Няма.
Бяха стигнали почти до края на парка, където асфалтът на алеята стигаше до вълнолома на няколкостотин метра от Морския музей в ъгъла на Гирдели Скуеър. Водата на залива представляваше клокочеща маса от сиво-зелено, осеяна с бели петна. Пелената от облаци беше тъмна и плътна, надвисвала ниско над моста Голдън Гейт, а вятърът духаше на силни пориви. Двамата се обърнаха с гръб към вятъра, като го оставиха да ги тласка и да улеснява движението им.
— Добре — каза Джина, — да оставим Кели и да поговорим пак за Карин. Смяташ ли, че е спяла с някого?
— Вероятно — изсумтя Уайът.
— Според Диз това е нашият убиец.
— Вероятно има право.
— С кого разполагаме?
— Конкретни имена ли? Макафий. Може би Пинкърт. Онзи тип от Пало Алто — Форестър. Конли…
Джина се закова на място.
— Конли ли? Имаш предвид Джед Конли?
Без да губи темпо, Хънт продължи да тича на място и сви рамене.
— Разбира се, защо не? Разговаряли са в петък. Може да са си уговорили среща в неделя вечерта. — Уайът забеляза реакцията на Джина и каза: — Просто нахвърлям възможности, Джина, всички, с които знаем, че е разговаряла. Не ми е известно някой изобщо да е питал Конли дали има алиби. Много бързо мога да разбера.
— На всяка цена го направи. — Джина отново се затича, а Уайът пое редом с нея. — Ако не друго, поне го елиминирай. Но с когото и да се е виждала Карин, трябва да са се срещали някъде. Трябва да са го планирали. Все някой трябва да е чул или да е видял нещо.
— Може би не — каза Хънт. — Не и ако е бил доктор Боб.
— Макафий?
Уайът поклати глава.
— Има много места в новата клиника, където могат да се скрият. Съвсем лесно би било, Джина, стига да не държат да го правят легнали. Същото може да важи и за Пинкърт. Дори и тя да не е харесвала пълни типове.
— Кой ти го каза?
— Макафий.
— Е, достатъчно е харесвала Пинкърт, за да го покани за делови партньор. Той какво алиби има?
— И за него не знам. Макафий на практика каза, че няма шанс да е бил той.
— Добре, трябва и това да проверим. — Тичаха мълчаливо около половин пресечка, след това Джина продължи: — Искам да посветиш цялото си време на това, Уайът. Върни се в болницата и тръгни от предположението, че Карин е имала любовна връзка. Виж какво ще откриеш.
— Имаш ли данните за телефонните й разговори?
— Бяха в папките с доказателствата. Не съм ги прегледала основно.
— Ще ми трябват.
— Добре. Какво друго? Но мисли бързо. — Бяха стигнали до Фери Билдинг в началото на Маркет Стрийт. — Тук се отклонявам.
И двамата спряха, но не бяха задъхани.
— Като че ли разполагам с повечето други неща. Ще ти звънна в кантората, ако ми трябва още нещо.
— Не забравяй алибитата. На всички.
— Добре — каза Хънт. — На всички по света.
Ситуацията с Кели Ръснак просто не излизаше от мислите на Джина, но когато се прибра от бягането — като изкачи стръмната Калифорния Стрийт на връщане, — вече си мислеше за нещо, което й се стори странно в новините, а то я наведе на много добра според нея идея. Когато се прибра в кухнята си, вече беше решила.
Беше все още рано, малко след седем часа, но не се поколеба да се обади на друг свой стар познат и също така член на неофициалния кабинет на Джакман. Джеф Елиът беше автор на рубриката „Градски приказки“, която всеки ден излизаше в „Кроникъл“, а Джина смяташе, че разполага със сензационна новина.