Засега Джеф показателно мълчеше по случая на Горман, защото се занимаваше не толкова със слухове, колкото с истински новини, не се стремеше да става звезда, а овен това имаше приятели — Джакман и Джина — от двете страни на фронтовата линия. Освен другото го смятаха едва ли не за класик, който не се нуждае от изопачаване на истината, за да измисли едно заглавие. Прикован към инвалидната количка от бавно напредваща множествена склероза, той вече имаше своя рубрика и славата си на репортер, нямаше какво да доказва и обикновено избягваше да гази в мътните води на клеветата и на изтичането на информация, които толкова много от колегите му в Сан Франциско предпочитаха.
Вдигна на второто позвъняване, явно беше буден от часове.
— Джеф Елиът.
— Джеф, добро утро. Джина Роук се обажда.
— Значи се върна в пържилника — каза Джеф. — Оценявам, че ме каниш лично, но и бездруго щях да дойда.
— Къде?
— На изслушването ти днес. Нали затова се обаждаш?
— Всъщност не. Не съвсем. Макар че имам за теб една история, която може би има връзка.
— Може би?
— Най-вероятно. Просто не знам как.
— И точно тук на сцената излиза асът на разследващата журналистика.
Джина си помисли, че няма нищо чудно във факта, че всички харесват Джеф.
— Точно така — каза тя. — Допускам, че си чел днешния вестник. Освен това допускам, че е съвсем близо до теб. Права ли съм?
— Направо ме плашиш — отвърна той. — Добре, взех го. Какво?
— Втори раздел, шеста страница, в „Разни“.
По телефона го чу как разлиства страниците.
— Значи не е в града?
Не можеше да сбърка разочарованието в гласа му. Джеф черпеше материали за колонката си почти само от града и от окръг Сан Франциско. Интересни новини можеше да има навсякъде, но ако не бяха от неговата територия, той обикновено ги предаваше на някой друг.
Затова Джина заговори бързо:
— Виждаш ли убийството във Форестър Сити?
— Намерих го. Кели Ръснак?
— Точно така. Лаборантка в ПИ. Познай на кого е била асистентка.
— Не ми казвай Мария Кюри. Не е достатъчно стара.
— На Карин Драйдън.
— Съпругата на Стюарт Горман. — Джеф още не беше писал колонка за случая, но беше научил, че изслушването е насрочено за днес сутринта и знаеше наизуст главните участници.
— Точно така. Но както виждаш, статията не го споменава. Освен това не споменава, вероятно защото репортерът няма как да знае, че се опитах да изпратя призовка на госпожица Ръснак за предварителното изслушване. — Джина спря за секунда, за да може Джеф да осмисли факта. — Освен това сигурно забелязваш, че от името на компанията не говори просто някой служител, а самият изпълнителен директор Уилям Блеър. Разказва как се е притеснил за някаква лаборантка, която е отсъствала от работа два дни? Това е компания с повече от сто и петнайсет служители.
— Така — следеше мисълта й Джеф.
— Причината да знам всичко това — продължи Джина — и причината да искам тя да е една от свидетелките ми е, че в деня на ареста си миналата седмица Стюарт Горман е получил в дома си обаждане oi Кели Ръснак, а след това се е срещнал с нея на един паркинг в южна та част на полуострова.
— Тя какво общо има с него?
— Нищо пряко. Виждали са се само няколко пъти. Но причината да отиде да се срещне с нея не е бягството му от заповедта за арест. Тя е смятала, че нещо в работата, която са вършели с Карин в ПИ, може да е свързано със смъртта на Карин. — Последва дълго мълчание, по време на което Джина прочете мислите на Джеф. — Не те виня, ако смяташ, че се опитвам да разглася друга версия за събитията, Джеф. Само че има две съображения: първо, никога не бих го направила. Познаваш ме отдавна, аз не играя така. И второ, всичко това може да бъде доказано лесно и по независим път. Обади се на Бил Блеър, задай му няколко въпроса и ако отговорите му ти допаднат, остави го на мира. Само че се съмнявам, че ще ти допаднат. Мисля, че там се крие огромна сензация.
— За какво? За тези две жени?
— Отчасти да. Но по-скоро за проекта, по който са работели. Чувал ли си някога за ставата на Драйдън?
— Не.
— Е, дръж се здраво. — Тя му разказа сбито за изобретението на Карин, за невероятните печалби, които щеше да донесе, за проблемите с клиничните изпитания, за късното пристигане на докладите, за заплахите на Карин да разгласи поведението на ПИ, за предстоящото одобрение от страна на Агенцията за храните и лекарствата, за заемите мецанин, за Дон Форестър и за неговата група за рисков капитал. — А сега искат да повярваме, че тази млада жена се е самоубила? Според мен Бил Блеър е замесен най-малкото в прикриване на случая. Той иска ставата да излезе на пазара с одобрението на Агенцията и ще скрие отрицателните резултати от изпитанията.