— Как ще го направи? Клиничните изпитания са публично достояние.
— Точно така, но резултатите са пристигнали след приключването на изпитанията. Формално погледнато, те не са част от процеса на одобрение. А сега очевидно изникват предимно като въпроси към ПИ. Възможно ли е този смъртен случай да се дължи на ставата? Така че, ако някой вътрешен човек като Карин или като горката Кели не разтръби, никой няма да разбере какво става.
Джеф се поколеба, след това каза:
— Права си за едно — това наистина променя положението около Горман. Ако го публикувам и се окаже вярно…
— Всичко е вярно. Можеш да го провериш лично, както съм сигурна, че ще направиш.
— Разбира се. Но ако това се окаже част от твоя случай и предвид на медийното внимание, което вече получаваш, написаното от мен за нула време ще добие национален мащаб.
— Признавам, че това би бил хубав бонус. Да пуснем във въздуха друга версия за събитията. Освен това може да изпадне още нещо. Делото адски много се нуждае от друг заподозрян. Какво ще кажеш?
Джеф обмисля почти трийсет секунди, доста продължително време, преди най-сетне да каже:
— Харесва ми. Поне до убийството на Карин Горман. Но все още не разбирам защо това момиче се е самоубило. Ако се е канела да разтръби случая… освен ако някой не я е заплашвал… но дори тогава…
— Точно това и аз не мога да си обясня — прекъсна го Джина. — А както се нагорещява случаят ми, дори не мога да изпратя следовател да провери. Нямам време и имам други приоритети. Но съм сигурна, че тук има нещо, нещо голямо, и би било страшно съвпадение, ако не се окаже по някакъв начин свързано с делото ми. Просто не се сещам как.
Едва когато затвори телефона, на Джина й хрумна още нещо. Другият възможен сценарий, който толкова красноречиво бе описала на Джеф Елиът, би облагодетелствал някой, който има акции в ПИ или би спечелил от своевременното одобрение на ставата на Драйдън. След смъртта на Карин собствеността на всички семейни акции в ПИ, както и твърде нашироко обсъжданото връщане на заема мецанин от два милиона долара, щеше да се стовари върху Стюарт.
Всъщност бе възможно да се появят други заподозрени, както с надежда бе споменала пред Елиът — Бил Блеър, Дон Форестър. Но ако човек поначало е склонен да смята клиента й за виновен, а явно в момента всички на света бяха склонни, тогава тя тъкмо бе започнала разследване, което щеше да даде на Стюарт още по-силен, а не по-слаб, мотив.
Стомахът й се сви и тя се пребори с пристъпа, като дишаше леко, след това разтреперана се надигна и отиде да си вземе душ и да облече дрехите си за съдебната зала.
26
Един покрит отгоре, но отворен отстрани коридор тръгваше от задната страна на Съдебната палата, минаваше покрай ареста вляво и моргата вдясно и стигаше до паркинг, запазен само за полицейски коли и за други служебни превозни средства. Днес в осем и петнайсет коридорът беше влажен и брулен от вятъра и Джина бързаше с наведена глава, за да отиде в ареста на среща с клиента си. Едва не се блъсна в младата жена, която се изпречи на пътя й.
— О, извинете… Кимбърли? Какво правиш тук в този студ?
— Опитах се да видя татко, но не ме пускат.
— Защото е твърде рано за посетители. Но какво изобщо търсиш тук. Баща ти каза, че си се върнала в колежа.
— Училището е тъпо — сви рамене момичето и направи жест към ареста. — Теб ще те пуснат, нали?
— Да, но аз съм му адвокат.
Момичето не изглеждаше добре. Беше по сабо, съдрани сини джинси и маскировъчна фланела с качулка. Беше обгърнала тялото си с ръце. Хлътналите кръгове под очите й бяха достатъчно тъмни, за да ги помисли човек за синини. Дългата до раменете й коса не бе виждала четка или гребен, откакто Кимбърли бе спала за последно, което едва ли беше скоро.
— Добре ли си, Кимбърли?
— Добре съм.
— Защо искаше да се видиш с баща си?
— За нищо.
— Днес яла ли си нещо? Пак ли живееш при Дебра?
— Може би. Не съм длъжна да ти казвам къде живея.
— Да, така е. Но трябва да мога да се свържа с теб, ако се наложи да свидетелстваш.
— Кой ти каза, че ще го направя?
— Баща ти не те ли предупреди? Нали си спомняш? Ще имаме нужда от теб, ако Бетани започне да разказва как баща ти я е заплашил.
— Обаче тя сигурно няма. Това е лъжа.
— Знам, но сигурно вярва, че е станало така.