— Съмнявам се. Тя не е глупава.
— Добре — предаде се Джина. — Но би било добре да бъдеш в залата като подкрепа за баща си. А после, ако се наложи, можем да те използваме.
— Разбира се, нали вие точно това правите? Използвате другите. Така че чувствай се свободна да го направиш. Прегази ме, ако искаш.
— Не искам това. Опитвам се да не се налага да ти пращам призовка, затова ако си с нас, няма да се наложи. — Цялото изражение на Джина издаваше раздразнение, но тя се опита да запази спокойствие и подхвана друга тема: — Спиш ли достатъчно? Изглеждаш много уморена, Ким.
— Ти също.
Стига толкова. Джина реши да нападне директно явната враждебност.
— Защо си толкова груба с мен?
— Защото сгафи и това вреди на татко. Трябва да се откажеш.
— Вчера му предложих да го направя, но баща ти реши да продължа.
— И защо го е направил?
— Защото вярвам, че е невинен. Мнозина други адвокати вероятно не биха го направили. Според него това е важно. — Джина беше облечена много по-дебело от нея, но въпреки това започна да усеща студа и знаеше, че Кимбърли сигурно мръзне. Посочи към входа на ареста. — Студено ми е тук — каза тя. — Да влезем вътре.
Фоайето беше от стъкло и бе застлано с промишлен линолеум, уютно колкото автогара. Но беше сухо и нямаше вятър, което си беше подобрение. Джина се приближи към пластмасовата пейка в десния ъгъл и седна в единия край. Кимбърли се настани в другия край, възможно най-далеч от Джина.
— Значи си решила да отсъстваш от колежа още няколко дни? Според теб това добра идея ли е?
Младата жена се обърна към нея.
— Колеж ли? Какво ти пука дали ходя в колежа? И изобщо какво ще правя в колежа?
Джина влезе в ролята на възрастен и се опита да й даде разумен отговор.
— Каквото си правила преди случилото се с майка ти, Кимбърли. Тогава си имала планове. Не се отказвай от тях заради това.
Кимбърли завъртя очи.
— Така. Обаче ето какво — ами ако изобщо не съм ходила в колежа?
— Вярно ли е?
— Вярно ли е? Вярно ли е? — имитира тя тона на Джина. — Защо? Толкова ли си шокирана? Малката Кими не е изпълнила желанието на майка си. Какво ще кажеш? Че училището ще ми се отрази добре, нали? Че ще стана по-добър човек? Я стига! Като че ли образованието беше направило майка ми сладурче.
Разтърсена от тази информация, Джина почти не бе в състояние да диша. Искаше да научи повече, но съзнаваше, че ако издаде този факт пред Кимбърли, момичето ще млъкне. С неутрално изражение Джина погледна към нея.
— Но днес искаше да се срещнеш с баща си, така ли?
— Татко е готин. Исках да му кажа колко е важно да се измъкне от всичко това.
— Той го знае.
— Не, не го знае. Не и след като е склонен да рискува с теб само защото те харесва.
— Как така ме харесва?
— Смята те за привлекателна. Как ти се струва? Изясни ли ти се?
— А не си ли се замисляла, че може да се дължи на факта, че съм добър адвокат?
— Че той откъде да знае? Какво хубаво си направила досега?
Джина понечи да отговори, но не намери думи.
Кимбърли поклати глава.
— Точно като мама.
— Кое е точно като майка ти?
— Така ти работи мозъкът. Той решава да бъде с мама и остава с нея през всичките тези години, дори когато тя го прогонва от къщи за седмици и не му дава нищо в замяна. Той решава, че те харесва, затова не те уволнява. Той просто си е такъв. Нищо че не правиш онова, от което се нуждае той.
— Опитвам се да си върша работата, Ким. Наистина вярвам с цялото си сърце, че той не е убил майка ти.
— Не става дума за вяра, не разбираш ли? Аз знам, че не е той.
Един от служителите на пропуска на ареста погледна към тях от мястото си зад гишето.
— Всичко наред ли е?
Джина вдигна ръка — всичко е под контрол. Отново се обърна към Кимбърли.
— Какво означава, че знаеш? Как е възможно да знаеш повече, отколкото знам аз? Имаш ли да ми кажеш нещо конкретно?
Въпросът сепна Кимбърли. Те първо сведе поглед, след това погледна към гишето на входа и после обратно към Джина.
— Просто го познавам. Познавам го. — Поклати глава, сякаш да проясни мислите си, каза: — Трябва да го измъкнеш от затвора. Не бива да отива в затвора. Това не може да се случи!
В очите й бликнаха сълзи. Джина се пресегна да я докосне и да я утеши, но момичето рязко се дръпна и с мъчително ридание се стрелна към вратата. Джина веднага се изправи и стигна до вратата само колкото да я мерне за последен път, преди да завие край сградата.
В залата за срещи между адвокатите и клиентите им тя се опита да се отърси от реакцията си спрямо Ким, чу почукването на пазача и след секунда се изправи на крака, като се опита да изглежда силна заради Стюарт, когато той се появи на вратата. Когато го видя обаче, усети как пресиленото оживление, изписано на лицето й, изчезва.