— Къде са ти цивилните дрехи? — попита тя, а гласът й прозвуча глух и разтреперан дори в собствените й уши.
Цивилните дрехи бяха едва ли не жест към затворниците — позволяваха им да се явят в съда с цивилни дрехи. Можеха да носят собствените си дрехи и обувки вместо оранжевия гащеризон и хартиените чехли. Целта беше да се сведе до минимум предразсъдъка, свързан със затворническото облекло, в очите на съдебните заседатели. Нямаше такова правило за предварителните изслушвания, защото нямаше съдебни заседатели, но въпреки това през годините Джина се стараеше да облича клиентите си в нормални дрехи възможно най-често дори само заради макар и малкия психически стимул, който им даваше този факт, частицата достойнство. Понякога молбата й клиентът й да бъде облечен в цивилни дрехи на предварителното изслушване биваше удовлетворявана.
Тъй като очакваше същия резултат и при тази си последна молба, беше ходила в дома на Стюарт през уикенда и му беше донесла в затвора няколко комплекта дрехи. Не я бяха уведомили за противното, затова наистина не й хрумна, че в този случай няма да проявят исканото благоволение. И ето го сега Стюарт, не само с обичайния оранжев гащеризон, но и с червено усмирително яке и оковани ръка и крак.
Тя явно го понесе по-тежко от самия Стюарт, който дори за миг застина в поза като манекен и й се усмихна.
— Тъкмо бях решил да се облека в дръзко червено — каза той и сви рамене, сякаш облеклото нямаше особено значение за него. — Попитах пазачите кога трябва да се преоблека, но те ми казаха, че няма да стане.
— Исусе! — облегна се Джина на масата.
Стюарт се приближи и застана на по-малко от половин метър от нея.
— Ей, всичко е наред.
— Не съвсем, Стюарт — вдигна тя поглед към него. Но после цялата тежест на тази сутрин отново се стовари отгоре й и главата й клюмна. — Исусе!
— Добре ли си? — докосна той ръката й отстрани.
Най-накрая тя вдигна глава и срещна погледа му.
— Просто имах ужасна сутрин. Сигурно ще предпочетеш да седнеш.
Новината за Кели Ръснак се отрази много тежко на Стюарт. И той като Джина ни най-малко не вярваше, че тя се е самоубила. Когато бе разговарял с нея, тя не беше потисната, а тъкмо обратното — беше вбесена, искаше да помогне да поправят едно зло и беше готова за борба. Имаше още неясни неща, свързани с тази история, които сигурно щяха да бъдат открити по време на аутопсията. Джина му разказа за разговора си с Джеф Елиът и че той ще се опита да проследи историята и да открие каквото може. Ако имаха късмет, новите разкрития щяха да отделят случая от Стюарт, макар че той въпреки всичко щеше да се облагодетелства от ставата на Драйдън, ефектът можеше да бъде туширан.
— Разбира се — каза той. — Че кой би искал нетуширани добри новини.
— Не се тревожи за това. — Двамата седяха на твърдите дървени столове до дългата маса, а Джина почукваше отгоре. — Добре, така стигаме до втората новина. И тя не е хубава.
— Колко има?
— Четири. Първата беше Кели. Втората е ето това. — Отвори куфарчето си и извади снимките от хижата на Екоу Лейк, които беше показала на съдружника си в Солариума предишната вечер.
Стюарт погледна снимките и явно отначало не позна какво има на тях. Когато най-сетне го стори, изруга тихо и бързо разгледа купчината.
— Откъде ги имат?
— Джул е взел заповед за обиск и е ходил в хижата ти.
Стюарт си пое дълбоко въздух и след това бързо го изпусна.
— Здравата се напих. Винаги съм повтарял, че тогава бях бесен. Могат ли да ги използват?
— Ще се опитам да не го допускам, но ако бях на мястото на съдията… — Тя замълча.
— Ще си помислиш, че снимките разкриват душевното ми състояние. Аз също бих си го помислил. Добре — каза той, — резултатът помежду ни вече официално е едно на едно.
— Как така?
— Ами проблемите с ареста? За това можем да виним теб. Но тези снимки? Можех да се сетя какво съм направил горе и да изпратя някой да разчисти.
— Да, и аз така мисля — кимна Джина.
— Просто като намерих Карин и…
— Разбирам. И точно с този аргумент ще изляза срещу тях. Имал си предостатъчно време да се качиш там и да почистиш мястото като ново, но изобщо не ти е хрумнало, защото не си направил нищо, което те кара да смяташ, че трябва да отидеш и да почистиш. Наистина няма проблем с това.