— Ура. — Той се облегна назад и скръсти ръце. — Какво е третото?
— Третото е Кимбърли.
Изражението му изразяваше единствено объркване.
— Кимбърли ли? Какво за нея?
— Беше тук тази сутрин.
— Къде?
— Тук. В ареста. Искала да те види, но не й позволили. Твърде рано е.
— Копелета!
— Това е арест, Стюарт. Има часове за посещения.
Той въздъхна безпомощно, след това явно му просветна.
— Чакай малко. Била е тук? Ами колежа? Дебра ми каза, че Ким се е върнала след погребението. Не бива да пропуска толкова много часове. — Вдигна ръка към челото си и притисна слепоочията си. — Боже, трябва да говоря с нея. Ще се върне ли по-късно? Ще бъде ли на изслушването? Трябва да я видя.
— Стюарт — тихо поде Джина, — работата е там, че тя изобщо не се е връщала в колежа.
— Какво? — По лицето му се изписа объркване. — Разбира се, че се е върнала. През първата седмица разговарях с нея там всеки ден. Искам да кажа… — Той замълча и напълно неразбиращо се втренчи в Джина.
— Звънял си на мобилния й телефон, нали? Или пък тя ти се е обаждала?
— Значи изобщо не е ходила?
— Така ми каза.
— Но къде… къде живее?
— Не знам. Сигурно някъде в града. Може би при приятеля си? Не знам.
— Не я ли попита?
— Попитах я и тя ми каза, че не е моя работа. Не иска да се занимавам със случая. Твърди, че не ти правя добро. Че ще се окажеш в затвора. Много се разстрои. Много. След това избяга разплакана.
Стюарт я слушаше, скръстил ръце и опрял брадичка на гърдите си.
— Според нея, и това е четвъртата новина, ти ме държиш на работа, защото изпитваш някакво ученическо влечение към мен. А ако това е причината, тя не е добра. Ще ти помогна в това изслушване и след това ще ти намеря друг адвокат.
Той остана неподвижен няколко секунди, след това отвори очи и я погледна.
— Съпругата ми съвсем скоро беше убита, Джина. Не се сърди — ти си страхотен човек, — но каквото и да твърди дъщеря ми, в момента не ми е до романтика. Никога дори не съм намеквал, че имам някакви романтични мисли по отношение на теб или на която и да е друга, защото не е така. Твърде рано е. Истината е, че изобщо нямам никакви чувства, освен страх… как ще свърши цялата тази история. Кимбърли би си въобразила точно нещо такова и би го превърнала в реалност в съзнанието си. Взема ли си хапчетата? Попита ли я?
— Нея попитах. Но допускам, че не ги взима.
Отново размисли над думите й около минута.
— Значи изобщо не е ходила в колежа?
— Освен ако тази сутрин не ме е излъгала.
— Което, неприятно ми е да го кажа, не е изключено. Би ли се обадила там, за да провериш? Рийд Колидж в Портланд.
— Разбира се. Веднага мога да го направя.
Отне по-малко от пет минути. Кимбърли изобщо не се бе записала в колежа. Вече бяха дали стаята й в общежитието на момиче от списъка на чакащите.
— Значи сигурно е била тук — по-скоро на себе си заговори Стюарт. — Искам да кажа, в Сан Франциско… когато е говорила с Карин в събота и в неделя.
Джина застина на мястото си.
— Какво каза?
— Кога?
— Сега. Че Ким е разговаряла с майка си и в събота, и в неделя?
— Да, казах ти го — отвърна той и я погледна. — Не съм ли? Би трябвало да съм ти го казал.
— Сигурна съм, че щях да си спомня, Стюарт. За пръв път чувам. За какво са говорили?
— Ким не ми каза, а и аз не я попитах. Просто сменихме темата.
— Ким не ти е казала — повтори Джина. — И ти не си попитал. — Дълга и разочарована въздишка.
— Мислех, че е била в Портланд.
— Да, така си мислел. А за какво мислиш сега?
— Мисля, че съм скапан идиот. Изобщо не ми хрумна, че е възможно да е била тук. Къде…? — Той прокара ръка през косата си. — О, няма значение. Боже! — Погледна Джина виновно. — Аз ще съм виновен за провала ни днес, нали? Първо снимките от хижата, а сега и това.
Джина беше бясна и безпомощна, защото клиентът й просто не можеше да разбере ужасно трудното си положение, но нямаше отново да го ругае. Явно той и сам се справяше в това отношение. Тя просто сви рамене.
— Не си знаел. Какво можеш да направиш?
— Можех да се замисля. За всичките тези неща. Не знам какво още може да е станало, но изведнъж имам чувството, че не съм ти разказал всичко. Което те поставя в ужасно положение.
Искаше й се да му каже, че където и да я поставя, е по-добре от мястото, където се намираше той. Но вместо това се насили да се усмихне безгрижно.
— Ще се оправя. И знаеш ли какво, ако ти хрумне нещо ново, не се тревожи, че може би ще се повториш. Ще се справя с излишната информация. Разбра ли? — Но стига толкова упреци и утешения. — А междувременно, Стюарт, няма да е зле да разберем за какво е говорила Ким с Карин. Ако отново дойде да те посети, можеш да я попиташ. Или… ей!