— Моите книги ли? — вдигна глава Стюарт. — Това е съвсем друг свят. — После внезапно се пооживи. — Казах ли ти, че вчера получих съобщение от издателя си? Никога няма да се сетиш.
— Продажбите ти са се вдигнали до небето.
— Не е честно, позна. Не са точно до небето, но ще правят допечатки на всичките ми книги. Можеш ли да повярваш?
— Да. Съдейки по онази, която прочетох, би трябвало. Книгата е великолепна.
— Е, боя се, че продажбите нямат много общо с литературните качества на самите книги. Всъщност, Джина, хрумна ми страхотна идея. Защо не проточим цялата тази работа с процеса още повече? Когато приключим, ще съм богат.
— Ти вече си богат, Стюарт. Освен това трябва да поговорим за парите. Скоро ще трябва да ми подпишеш чек. Съдружниците ми стават малко неспокойни.
— Дали да не почакаме и да видим как ще се развият нещата в съдебната зала днес? — подсмихна се той.
— Това е наистина лоша идея.
— Тишина, тишина! Започва заседанието на Върховния съд на щата Калифорния за окръг Сан Франциско. Заседанието ще води съдия Сесил Тойнби. Всички да станат.
Тойнби беше относително отскоро във Върховния съд и Джина не го познаваше. Когато той влезе през задната вратичка на съдебната зала, тя си помисли, че сигурно е станала грешка и някакъв студент по право се е издокарал с тогата на съдията. Но не — прясно избръснатият млад мъж със свежо лице се изкачи до мястото си, огледа залата и се усмихна на всички и на никой конкретно с неподправен ентусиазъм. Джина едва ли не го чуваше как си мисли: „Толкова е готино“. Той се наведе, поздрави стенографката си, ветеранка от години на име Пат Кон, и след това седна.
Явно искаше това изслушване.
Вместо да направи очакваното — да изпрати това дълго предварително изслушване в друга зала, специално за целта, — той стори точно обратното. Бързо насрочи други дати за останалите петнайсет изслушвания в графика си и ги разпредели в половин дузина други съдебни зали. Щеше да запази това изслушване за себе си.
Джина като че ли подозираше причината. Това нямаше да бъде обичайно предварително изслушване, на което полицаите изчитат събраните свидетелски показания. Верен на думата си, Джакман й бе осигурил истинско изслушване, истинско разглеждане на доказателствата по делото. Обвинението щеше да призове всички свидетели на събитията и което бе още по-невероятно, Ейбрамс й бе казал, че може да призове, който свидетел на защитата пожелае. Явно сега щеше да се разиграе истинският театър и Тойнби възнамеряваше да го гледа.
Джина седна по даден от съдията знак, положи ръката си върху ръката на Стюарт и леко я стисна, за да му вдъхне увереност, каквато самата тя нямаше.
Предварителното изслушване се различава от истински процес в много отношения — не само заради изискванията за нужните доказателства. От стратегическа гледна точка нито една от двете страни не правеше въвеждаща пледоария. Обвинението започва направо с призоваване на свидетелите, които защитата подлага на кръстосан разпит. Исканията към съда рядко се отправят предварително. Съдиите отсъждат на момента. Джина имаше поне половин дузина възражения срещу онова, което очакваше да представи обвинението, и добро съдийско отсъждане по което и да е от тях щеше да бъде от съществена помощ, дори и да е малко вероятно да засегне изхода на делото.
Вече удобно настанил се на мястото си, съдията отново огледа доволно галерията. Сведе поглед пред себе си, явно разглеждаше няколко страници. Жуженето в галерията се усили за миг, а след това постепенно утихна от само себе си. Когато стана съвсем тихо, Тойнби вдигна поглед и кимна на госпожа Кон.
— Да започваме, Пат — сърдечно каза той.
Сърдечен или не, Тойнби нямаше да бъде голям приятел на Стюарт или на Джина. През следващите десет минути тя помоли да позволят на клиента й да носи цивилни дрехи поне от сега нататък. Помоли да му свалят белезниците и веригата. Ако това не бе възможно, помоли поне да не го връзват за стола му. Помоли фотографите и най-вече телевизионните камери да нямат достъп до залата. Тъй като свидетелите нямаше да присъстват в залата, освен докато дават показания, но разследващият полицай Джул щеше да остане по време на цялото заседание, та помоли той да даде показания пръв.
И така нататък.
— Отхвърля се.
— Отхвърля се.
— Отхвърля се.
При четвъртото или петото отхвърляне Тойнби се опита да придаде повече или малко приятелски тон на случващото се.
— Боя се, че и това се отхвърля, госпожо Роук. Съжалявам.
Галерията зад нея се кискаше или развеселена, или съчувстващо, а може би и двете. Джина се наведе и прошепна на Стюарт: