Тя не бе стреляла с намерението да убие някого. Искаше само да ги осакати малко. За щастие преподобният изглежда имаше чувство за хумор и настоя само за една нощ в затвора, за да я накара да си научи урока. Това не бе първата й нощ там. И се съмняваше, че ще е последната.
— Стрелба? — по дяволите! Сега наистина се вбеси. — Защо просто не ми се обади, Рони? За какво, по дяволите, си взела пистолета? — гласът на Тайбър постоянно се понижаваше. Това никога не бе добър знак.
— Знам как да го използвам — тя се отскубна от хватката му, но беше повече от наясно, че я е пуснал, защото така е решил той, а не тя. — По дяволите, Тайбър, уморих се от тези копелета, които се опитват да ме измъчват. Всеки път, когато Реджиналд го няма, те правят същите глупости.
Бяха я изплашили. В телефонните разговори с Тайбър не бе споменавала за това. Не би могла да му разкаже за кратките, потресаващо описателни бележки. Младата жена пребледня само при мисълта за тях. Бяха красноречиви, подробни и ужасяващи.
— В камиона — никога преди не бе чувала този тон. Заплахата отекна около нея и тръпката, която премина през тялото й, нямаше нищо общо с възбудата и всичко свързано с глупавия страх.
Рони направи каквото й заповяда Тайбър, въпреки че го наблюдаваше внимателно. Вратата се затръшна след нея и той продължи да я преследва, да, да я преследва, нямаше друга дума за това — около предницата на превозното средство и към шофьорското място.
— Какво е направил този път? — Рони предположи, че има предвид баща й.
Тя сви рамене сдържано.
— Не знам. Дойде в края на миналата седмица, хвърли малко дрехи в една чанта, каза ми да остана при приятели и тръгна.
— А ти още си в къщата, защо? — изръмжа Тайбър. Господи, той е като животно, когато е ядосан, помисли момичето тревожно. Този дълбок глас обаче я караше да полудява.
— Къде да отида? — смехът й бе само ироничен. Не че имаше много възможности. — Позвъних на Шера, но тя не отговори. Звъннах на теб, веднъж или два пъти, но ти не беше наблизо. Така останахме пистолетът и аз. Пистолетът винаги е тук.
Рони не хареса погледа, който й хвърли Тайбър. Яростен и… гладен. Изглеждаше така, сякаш търси храна и изведнъж я е видял като хубав дивеч. Той разтърси глава, а в очите му проблесна удивление.
— Сигурно си полудяла — въздъхна най-накрая мъжът. — Освидетелствана луда. По дяволите, Рони, защо не остави съобщение?
— Колко искаш да оставя? — извика му тя. Не беше спала от една седмица, бе гладна и отвратена от това, че се страхува. — Звънях три дни поред, Тайбър, и оставях съобщения. Защо не провериш шибания телефонен секретар. Още по-добре, отиди да ръмжиш така на онези проклетници, които все още не са осигурили покритие на мобилните телефони в този окръг. Телефонът ти не отговаряше, след това се уморих да те моля за помощ — което не бе необичайно в малкия, планински район, в който живееха.
Тайбър се усмири, а ръцете му стиснаха волана.
— Не е имало съобщения.
Опасен и ръмжащ, гласът му само бе станал по-яростен.
— Значи някой от братята ти ги е изтрил — каза му момичето, също ядосано. — Оставих съобщения, Тайбър. Изненадах се, че дойде тази сутрин. Когато шерифът каза, че е трябвало да пусне съобщение…
— Нямаше съобщение — гласът му се сниши още повече. — Шерифът ме срещна в гаража, където отидох тази сутрин.
Рони изсумтя.
— Ето къде си бил. Каза ли ти, че е оставил съобщение снощи?
— Не. Но ще го попитам — щеше да разбере по тона му.
Погледът на момичето се отмести от него, когато той се взря внимателно в нея. Очите му бяха тъмни и напрегнати. Изразът им й напомни, че тя е жена и я накара да закопнее за неща, които често я оставяха изчервена, когато само си помислеше за тях. Той рядко я гледаше по този начин. Като го направи сега, напълно разруши равновесието й.
— Можеш да останеш в моето жилище, над гаража — Тайбър запали двигателя и потегли, докато говореше. — Има хубаво легло и малка кухня. Никой няма да те притеснява там.
Но Рони не искаше да бъде сама. Беше й писнало от това.
— Виж, просто ме закарай у дома. Сигурна съм, че Реджиналд ще се върне скоро.
Мъжът изсумтя.
— Нямам време да те измъквам от затвора всяка сутрин, Рони. Ще отидем да ти вземем нещата и ще се преместиш над гаража. И тази есен ще се върнеш на училище.