— Погледни дясната й ръка — каза Димонти.
Майрън го направи. В нея имаше нещо тъмно и дълго.
— Не мога да видя какво е.
— Имаме го и увеличено. Крински.
Крински подаде на Майрън две големи черно-бели снимки. На първата главата на жената беше увеличена, но чертите на лицето все още не можеха да се различат. На втората снимка тъмният дълъг предмет в ръката й се виждаше по-ясно.
— Смятаме, че е найлонов чувал за боклук, увит около нещо — каза Димонти. — Формата е доста особена, нали?
Майрън погледна снимката и кимна.
— Смяташ, че е покрила бейзболната бухалка.
— Ти не мислиш ли така?
— Да — отговори Майрън.
— Намерихме найлонови чували точно като този в кухнята на Лиз Горман.
— И вероятно в кухните на половин Ню Йорк — добави Майрън.
— Това е вярно. Сега виж датата и часа на екрана.
В лявата горна страна на екрана дигиталният часовник отчиташе 02:12:32 сутринта. Рано в неделя сутрин. Само часове след като Лиз Горман е била в бар „Швейцарска хижа“ с Грег Даунинг.
— Камерата не я ли е записала и при идването й? — попита Майрън.
— Да, но не е много ясно. Крински.
Крински натисна копчето за превъртане. След няколко секунди спря и картината се върна. Този път часовникът показваше 01:41:12. Малко повече от трийсет минути преди следващата снимка.
— Сега идва — каза Димонти.
Образът прелетя покрай камерата. Майрън едва разпозна жената по дългото палто с пухкава яка. Този път тя не носеше нищо в ръка. Майрън каза:
— Дай да видя пак другата част. Цялата.
Димонти кимна на Крински, който натисна копчето. Макар Майрън все още да не можеше да различи лицето на жената, походката й беше друг въпрос. А походката на един човек може да бъде отличителна черта. Майрън усети как сърцето му се свива.
Димонти го гледаше с присвити очи.
— Познаваш ли я, Болитар?
Майрън поклати глава.
— Не — излъга той.
32.
Есперанца обичаше да прави списъци. Поставила досието на бригадата „Рейвън“ пред себе си, тя отбеляза трите най-важни фактора в хронологичен ред.
1. Бригадата „Рейвън“ обира банка в Тъксън.
2. След няколко дни поне един от членовете на бригадата (Лиз Горман) е в Манхатън.
3. Скоро след това Лиз Горман осъществява контакт с известен професионален баскетболист.
Нещо не се връзваше.
Тя отвори досието и бързо прегледа историята на бригадата. През 1975 година „Рейвън“ бяха отвлекли Хънт Флутуърт, двайсет и две годишния син на вестникарския магнат Купър Флутуърт. Хънт бил съученик в Сан Франциско на няколко от Гарваните, включително Коул Уайтман и Лиз Горман. Прочутият Купър Флутуърт, който нямал навика да седи и да чака другите да оправят работите му, платил на наемници, за да освободят сина му. По време на нападението им младият Хънт бил застрелян от упор в главата от един от Гарваните. Никой не знаеше точно кой. От всички членове на бригадата само четирима успели да избягат.
Голямата Синди влезе в офиса. Вибрациите събориха химикалката на Есперанца от бюрото.
— Съжалявам — каза Синди.
— Няма нищо.
— Трими ми се обади — каза Синди. — Ще излизаме в петък вечер.
Есперанца направи гримаса.
— Името му е Трими?
— Да — отговори Синди. — Не е ли сладко?
— Възхитително.
— Ще бъда в залата за конференции — съобщи Синди.
Есперанца се върна към досието. Прелисти на обира на банката в Тъксън. Първата работа на бригадата от повече от пет години. Обирът се състоял, когато банката затваряла. Хората от ФБР смятаха, че един от пазачите на банката е замесен, но засега нямаха нищо срещу него, освен левите му убеждения. Били откраднати около 15 000 долара в брой, но крадците си направили труда да разбият и сейфовете. Рисковано. Според ФБР членовете на бригадата научили по някакъв начин, че тук се пазят и пари от търговия с наркотици. Банковите камери показваха двама души, облечени от глава до пети в черно и с черни ски маски. Нямаше никакви отпечатъци, косми или влакна. Нищичко.
Есперанца прочете досието отново, но нищо ново не се появи. Опита се да си представи какви са били изминалите двайсет години за оцелелите Гарвани, постоянно бягащи, никога неспящи на същото място много дълго, напускащи и връщащи се в страната, разчитащи на стари симпатизанти, за които никога не си сигурен дали можеш да им се довериш напълно. Тя взе листа и отбеляза още няколко неща.