— И всичко това го прави адски популярен сред почитателите му — отбеляза Майрън. — А това от своя страна продава билетите.
— Съгласен съм — каза Клип, — но това просто подчертава думите ми. Ако се обадим на ченгетата, това може да навреди и на него, и на отбора. Можеш ли да си представиш какъв цирк ще устроят медиите?
— Да, не би било добре — призна Майрън.
— Точно така. Да предположим, че Грег виси някъде във Френч Лик или в някое от другите забутани градчета, където ходи след сезона, и лови риба или нещо подобно. Господи, никога няма да можем да се отървем от подигравките. От друга страна, да предположим, че се е захванал с нещо.
— С нещо? — повтори Майрън.
— По дяволите, не знам. Само си приказвам. Но нямам никаква нужда от някой проклет скандал. Не и сега. Не и когато наближават най-важните мачове. Разбираш какво искам да кажа, нали?
Всъщност не, но Майрън реши да не се обажда засега.
— Кой още знае за това?
— Само ние тримата.
Екипът от работници вкара баскетболните кошове. Два резервни стояха встрани, в случай че някой решеше да се прави на Дарил Доукинс и разбиеше таблото. После започнаха да подреждат допълнителни седалки. Както много други спортни зали „Медоуландс“ разполагаше повече седалки за баскетбол, отколкото за хокей — в този случай около хиляда повече. Майрън отпи нова глътка от „Ю-Ху“-то. Изчака течността да се плъзне надолу в гърлото му, преди да зададе очевидния въпрос:
— Е, и какво е моето участие тук?
Клип се поколеба. Дишаше дълбоко, почти затруднено.
— Знам за годините ти с ФБР — каза той накрая. — Без подробности, разбира се. Всъщност без нищо съществено, но достатъчно, за да съм наясно, че имаш опит в подобни истории. Искаме да намериш Грег. Тихичко.
Майрън не каза нищо. Изглежда, работата му под прикритие за ФБР беше най-лошо пазената тайна в Съединените щати. Клип отпи от чашата си. Погледна към пълната чаша на Калвин и после към самия него. Калвин най-после отпи. Клип се обърна към Майрън.
— Грег е разведен сега — продължи Клип. — По принцип си е самотник. Всичките му приятели, по дяволите, всичките му познати са от отбора. Можеш да ги наречеш групата му за подкрепа. Семейството му. Ако някой знае къде е той, ако някой му помага да се крие, трябва да е човек от „Драконите“. Ще бъда откровен с теб. Тези типове са ужасни. Разглезени, капризни примадони, които мислят, че единствената ни цел в живота е да им служим. Но всички те имат едно общо нещо — виждат управата като врага. Ние срещу света и други подобни дивотии. Няма да ни кажат истината. Няма да я кажат и на репортерите. А ако ги приближиш като някой от „паразитите“, няма да говорят и с теб. Трябва да си от играчите. Това е единственият начин да проникнеш сред тях.
— Значи искаш да се присъединя към отбора, за да намеря Грег.
Майрън усети ехото от болката в гласа си. Не го направи нарочно, но видя, че и другите двама го бяха чули. Лицето му се зачерви от притеснение.
Клип постави ръка на рамото му.
— Наистина мислех това, което казах, Майрън. Ти можеше да станеш велик. Един от най-добрите.
Майрън отпи голяма глътка от „Ю-Ху“-то. Нямаше да пие повече.
— Съжалявам, господин Арнстайн. Не мога да ви помогна.
Намръщената гримаса се появи отново.
— Какво?
— Имам си свой собствен живот. Спортен агент съм. Имам клиенти, за които да се грижа. Не мога да изоставя всичко.
— Ще получаваш минималната за играчите заплата. Това са двеста хиляди долара. А до мачовете има само няколко седмици. Ще те задържим дотогава, каквото и да стане.
— Не. Дните ми като спортист свършиха. А не съм и частен детектив.
— Но ние трябва да го намерим. Може да е в опасност.
— Съжалявам. Отговорът е не.
Клип се усмихна.
— Да предположим, че подсладя предложението.
— Не.
— Петдесет хиляди долара само за да подпишеш.
— Съжалявам.
— Грег може да се появи още утре, а ти ще си запазиш парите. Петдесет бона. Плюс дял от парите от мачовете.
— Не.
Клип се отпусна назад. Вторачи се в питието си, натопи пръст в него и го разбърка. Гласът му беше спокоен.