— Предполагам, че ще бъдем съквартиранти — каза Майрън.
— И аз така чух — потвърди Леон.
— Вероятно няма да е за много дълго — каза Майрън и отново вкара топката в коша. — Кога смяташ, че ще се върне Грег?
С бързо движение Леон грабна отскачащата топка и я подхвърли на Майрън.
— Не знам — отговори той.
— Как се чувства Грег? Добре ли е вече глезенът му?
— Не знам — отговори Леон отново.
Майрън стреля отново. Отново сполучлив удар. Фланелката му беше мокра от пот. Той грабна кърпата и попи лицето си.
— Говорил ли си въобще с него?
— Не.
— Странно.
Леон подаде топката на Майрън.
— Какво е странно? — запита той.
Майрън сви рамене и направи четири дрибъла.
— Чух, че вие двамата сте много близки — каза той.
Леон се усмихна леко.
— Къде чу това?
— Струва ми се, че го пишеше по вестниците.
— Не вярвай на всичко, което четеш — посъветва го Леон.
— Защо?
— Пресата обича да представя близко приятелство между бял и черен играч. Винаги търсят идилия като онази между Гейл Сейърс и Брайън Пиколо.
— А вие двамата не сте ли близки?
Леон го изгледа странно.
— Защо толкова се интересуваш?
— Просто си приказвам. Грег е единствената ми истинска връзка с този отбор.
— Връзка?
Майрън отново започна да дриблира.
— Ние с него бяхме съперници навремето.
— Е, и?
— Сега ще бъдем съотборници. Това е странно.
Леон погледна към Майрън, който спря да дриблира.
— Мислиш ли, че на Грег му пука за някакво старо колежанско съперничество? — запита той с глас, в който се долавяше липса на вяра.
Майрън осъзна колко тъпо звучеше.
— Това беше сериозно нещо — обясни той. — В онези години.
Още по-тъпо. Майрън не погледна към Леон, а се приготви да стреля.
— Надявам се, че няма да нараня чувствата ти — каза Леон, — но от осем години съм с Грег. Никога не съм го чувал да споменава името ти. Дори когато сме говорили за колежа и разни подобни неща.
Майрън спря точно преди да хвърли топката. Погледна към Леон, като се опитваше да запази лицето си безизразно. Колкото и да не му се искаше да го признае дори пред себе си, думите на Леон наистина нараниха чувствата му.
— Стреляй — каза Леон. — Искам да изчезвам оттук.
ТС пристъпи към тях. Във всяка ръка държеше по една топка с лекотата, с която повечето възрастни държат грейпфрути. Пусна една от топките и плесна ритуално ръката на Леон. После погледна към Майрън. На лицето му се изписа широка усмивка.
— Знам, знам — каза Майрън. — Изчукан, нали?
ТС кимна.
— Какво точно е това? — запита Майрън.
— Довечера — отговори ТС. — Купон у нас. Всичко ще се разкрие тогава.
14.
Димонти го чакаше на паркинга на „Медоуландс“. Той се наведе през прозореца на червената си корвета.
— Влизай — нареди детективът.
— Червена корвета — отбеляза Майрън. — Защо ли не съм изненадан?
— Просто влизай вътре.
Майрън отвори вратата и се плъзна на черната кожена седалка. Макар колата да беше паркирана и двигателят — угасен, Димонти стискаше волана с две ръце и гледаше право напред. Лицето му беше бяло като чаршаф. Клечката за зъби висеше от устата му. Непрестанно клатеше главата си. Отново фините му маниери.
— Нещо не е ли наред, Роли? — запита Майрън.
— Какъв човек е Грег Даунинг?
— Какво?
— Ти да не си глух бе? — извика Димонти. — Какъв човек е?
— Не знам. Не съм говорил с него от години.
— Но навремето си го познавал, нали? В училище. Какъв беше тогава? Дружеше ли с перверзни типове?
Майрън го изгледа озадачено.
— Перверзни типове?
— Просто ми отговори на въпроса.
— Какво, по дяволите, означава това? Перверзни типове?
Димонти стартира двигателя. Звукът беше доста силен. Натисна педала за газта и моторът изрева. Корветата беше форсирана като състезателна кола. Звукът беше оглушителен. Мъжкарски. Не можеше някоя жена в околността да чуе този мъжки зов и да не започне да се съблича. Димонти най-после подкара колата.