— Казваш, че си агент, нали?
— Да.
— Аз съм в близки приятелски отношения с родителите на три момчета, които ще бъдат избрани в първия кръг. Знаеш ли това?
— Не.
— Да предположим — бавно каза Клип, — че ти гарантирам, че единият от тях ще подпише с теб.
Майрън настръхна. Подбор първи кръг. Опита се да запази хладнокръвие и да прилича на Фрости, но сърцето му заби лудо.
— Как можеш да го направиш?
— Не се тревожи за това.
— Не звучи етично.
Клип издаде презрителен звук.
— Майрън, не ми се прави на невинно хлапе от църковния хор. Ако ми направиш тази услуга, „Спортно представителство МБ“ ще получи един от най-желаните играчи. Гарантирам. Независимо как завърши историята с Грег.
„Спортно представителство МБ“. Компанията на Майрън. Майрън Болитар — оттам „МБ“. Представляване на хора от спортния свят и оттам „Спортно представителство“. Събирате ги и се получава „Спортно представителство МБ“. Майрън измисли името на агенцията си сам, но все още никоя от големите рекламни компании не му бе предложила оферта за услугите му.
— Направете премията за подписването сто хиляди — каза Майрън.
Клип се усмихна.
— Добре си се изучил, Майрън.
Той сви рамене.
— Седемдесет и пет хиляди — каза Клип. — Знам, че ще ги вземеш, затова не се опитвай да продаваш на краставичар краставици.
Двамата мъже си стиснаха ръцете.
— Имам още няколко въпроса относно изчезването — каза Майрън.
Използвайки и двете облегалки за ръце, Клип се надигна и застана до Майрън.
— Калвин ще отговори на въпросите ти — каза той, като кимна към генералния управител. — Аз вече трябва да тръгвам.
— Е, кога искаш да започна с тренировките?
Клип изглеждаше изненадан.
— С тренировките?
— Да. Кога искаш да започна?
— Довечера имаме мач.
— Довечера?
— Разбира се — отговори Клип.
— Искаш да изляза още довечера?
— Ще играем със стария ни отбор — „Селтикс“. Калвин ще се погрижи да получиш екип, докато стане време за мача. В шест часа на пресконференцията ще обявя присъединяването ти към отбора. Не закъснявай — каза Клип и се отправи към вратата. — И носи тази вратовръзка. Харесва ми.
— Довечера? — повтори Майрън, но Клип вече беше изчезнал.
2.
След като Клип напусна ложата, Калвин Джонсън си позволи лека усмивка.
— Предупредих те, че ще бъде странно.
— Наистина беше странно — съгласи се Майрън.
— Свърши ли с хранителната си шоколадова напитка?
Майрън остави кутията.
— Да.
— Хайде. Ела да те приготвим за дебюта.
Калвин Джонсън вървеше плавно с изправен гръб. Беше черен, два и десет, слаб, но не кльощав или непропорционален. Носеше маслиненозелен костюм от „Брукс Брадърс“. Идеално скроен. Идеално завързана вратовръзка. Идеално лъснати обувки. Къдравата му коса оредяваше и правеше челото му прекалено високо и лъскаво. Когато Майрън постъпи в „Дюк“, Калвин завършваше Северна Каролина. Това означаваше, че бе на около тридесет и пет, макар да изглеждаше по-възрастен. Калвин се бе наслаждавал на солидна професионална кариера в продължение на единадесет сезона. Когато преди три години се оттегли, всички знаеха, че ще се озове начело на офиса. Започна като помощник-треньор, продължи нагоре към „Личен състав“, а наскоро бе повишен във вицепрезидент и генерален управител на „Драконите“. Генерални управители, вицепрезиденти, директори и дори старши треньори се огъваха под желязната му воля.
— Надявам се, че нямаш проблеми с всичко това — каза Калвин.
— Защо да имам проблеми?
Калвин сви рамене.
— Играех срещу теб — отговори той.
— Е, и?
— Ти беше най-амбициозният кучи син, пред когото някога съм заставал — каза Калвин. — Беше готов да размажеш нечия глава, за да спечелиш. А сега само ще топлиш пейките на резервите. Как ще го понесеш?
— Ще се справя с това — отговори Майрън.
— Аха.
— Станах по-мек с годините.
Калвин поклати глава.
— Не мисля така — каза той.
— Не?
— Може да мислиш, че си станал по-мек. Може дори да си мислиш, че си прогонил баскетбола от системата си.