— Да правиш секс с професионални спортисти?
Тя вдигна ръка.
— Само с момчета от „Джайънтс“ и „Драконите“.
— Хубаво е човек да види лоялност към отбора в тези времена — отбеляза Майрън.
Тъмпър се засмя.
— Това беше добре казано.
— И искаш да ми кажеш, че си спала с всеки от „Джайънтс“?
— С почти всеки. Имам билети за всеки мач. След мача правя секс с двама играчи — един от защитата и един от нападението.
— Все едно че си взимаш трофей, а?
— Нещо такова.
Майрън сви рамене.
— Сигурно е по-добре, отколкото да получиш топката.
— Да — бавно каза тя. — Определено е по-добре.
Майрън разтърка очи. После я загледа за момент. Тя също го изучаваше с поглед.
— Е, как получи името Тъмпър? — запита той.
— Не е каквото си мислиш.
— Какво не е каквото си мисля?
— Начинът, по който получих името. Всеки предполага, че е, защото се перкам като заек.
— А не е ли така?
— Не — отговори тя и се загледа настрани. — Как да ти обясня това деликатно?
— Ти се тревожиш за деликатност?
Тя го изгледа неодобрително.
— Не се дръж така.
— Как?
— Като някакъв крайнодесен, ограничен неандерталец. Имам чувства.
— Не съм казвал, че нямаш.
— Не, но се държиш по този начин. Не наранявам никого. Честна съм. Откровена. Директна. Контролирам това, което правя, и с кого го правя. И съм щастлива.
— Да не споменаваме и пълна с болести.
Майрън осъзна какво е казал и веднага съжали. Думите просто му се бяха изплъзнали. Това му се случваше понякога.
— Какво?
— Съжалявам — каза той. — Това не беше честно.
Беше успял да я нарани.
— Мъжете, с които правя секс, винаги носят презервативи — рязко каза тя. — Аз се изследвам редовно. Чиста съм.
— Съжалявам. Не трябваше да казвам нищо.
Маги не спря.
— Не спя с хора, за които мисля, че може да са болни от нещо. Внимавам.
Майрън прехапа езика си този път. Нямаше смисъл да спори.
— Грешката е моя — каза той. — Не исках да кажа подобно нещо. Моля те, приеми извиненията ми.
Гърдите й все още се надигаха развълнувано, но вече беше по-спокойна.
— Добре — каза тя, като си пое дъх. — Извиненията ти са приети.
Очите им отново се срещнаха. Усмихнаха се един на друг. Майрън се почувства като участник в телевизионна игра. Една мисъл за щастие прекъсна полутранса му.
— Спала ли си с Грег Даунинг? — запита той.
— През 1993 — отговори Маги. — Той беше един от първите „Дракони“.
Интересно дали това изпълваше гърдите на Грег с гордост.
— Виждаш ли се още с него?
— Разбира се. Ние сме добри приятели. Аз съм приятелка с повечето от момчетата, с които съм спала. Не с всички, но с повечето.
— Вие двамата говорите ли често?
— Понякога?
— Наскоро?
— Не и през последните месец-два.
— Знаеш ли дали има приятелка?
Тъмпър го погледна с любопитство.
— Защо искаш да знаеш това?
Майрън сви рамене.
— Просто си говоря.
Завръщането на господин Тъпака.
— Темата изглежда малко странна — каза Маги.
— Струва ми се, че напоследък доста си мисля за Грег. Всички тези разговори за включването ми в отбора му и нашата история заедно. Те ме накараха да мисля за него.
— И те те карат да мислиш за любовния живот на Грег?
Очевидно Маги не му вярваше.
Майрън отново сви рамене и промърмори нещо, което и самият той не разбра. От другата страна на басейна се чу силен смях. Група от новите му съотборници се кефеше на някаква шега. Леон Уайт беше един от тях. Той срещна погледа на Майрън и му кимна приятелски. Майрън кимна в отговор. Осъзна, че макар никой да не изглеждаше вторачен в тях, всички от отбора знаеха защо Тъмпър бе спряла при него. Почувства се, сякаш се бе върнал в колежа, но този път чувството не му донесе същата приятна носталгия.
Тъмпър отново го разучаваше с леко присвити очи. Майрън се опита да изглежда спокоен, но се чувстваше като пълен глупак. Винаги се чувстваше така, когато някой го разглеждаше така открито. Опита се да срещне погледа й.