— Никога не ми е казвал. Веднъж ги видях в един ресторант. Грег не се зарадва на срещата ни.
— Как изглеждаше тя?
— Нищо особено, доколкото си спомням. Брюнетка. Седеше, така че не можах да определя височина или тегло.
— Възраст?
— Не знам. Предполагам около трийсетте.
— Какво те кара да мислиш, че са живели заедно?
Въпросът изглеждаше съвсем лесен, но Одри спря и вдигна глава.
— Леон се изпусна веднъж — отговори тя.
— И какво каза?
— Вече не помня. Нещо за приятелка. Но после замълча категорично.
— Преди колко време беше това?
— Преди три-четири месеца. Може и да са повече.
— Леон ми намекна, че той и Грег всъщност не са толкова близки. Според него пресата раздувала прекалено много.
Одри кимна.
— Сега там има някакво напрежение, но мисля, че е само временно.
— Защо има напрежение?
— Не знам.
— Кога забеляза това?
— Неотдавна. Може би през последните две седмици.
— Да се е случило нещо между Леон и Грег напоследък?
— Не. Те са приятели от дълго време. Приятелите имат недоразумения понякога. Затова не приех историята сериозно.
Майрън въздъхна. Приятелите наистина имат недоразумения, но съвпадението във времето беше интересно.
— Познаваш ли Маги Мейсън? — попита той.
— Тъмпър? Разбира се.
— Тя беше ли близка с Грег?
— Ако имаш предвид дали са се чукали…
— Не, нямам предвид това.
— Е, чукали са се. В това поне съм сигурна. Въпреки онова, което Тъмпър твърди, не всеки от отбора е спал с нея. Някои я отхвърлиха. Не много, признавам. Но някои. Тя нападна ли те вече?
— Преди няколко часа.
Одри се усмихна.
— Предполагам, че си се присъединил към няколкото горди момчета, неизчуканите.
— Правилно предполагаш. Но какво ще кажеш за отношенията й с Грег? Близки ли са?
— Доста близки бих казала. Но Тъмпър е най-близка с ТС. И не става дума само за секс. Не ме разбирай погрешно. Сигурна съм, че ТС и Маги се забавляват сексуално от време на време. Но те са като брат и сестра. Странно е.
— А как се разбират ТС и Грег? — запита Майрън.
— Не лошо за суперзвездите на отбора. Но не и идеално.
— Ще ми обясниш ли?
Одри замълча за момент, събирайки мислите си.
— От пет години ТС и Даунинг си делят славата. Предполагам, че съществува взаимно уважение на игрището, но не говорят за това. Поне не много. Не казвам, че се мразят, но играенето на баскетбол е работа като всяка друга. Можеш да работиш до даден човек, но не искаш да се виждаш с него извън работата — каза тя и погледна напред. — Отбий към Шейсет и девета улица.
— Все още ли живееш на Осемдесет и първа?
— Да.
Майрън зави в отбивката и спря на светофара на Ривърсайд Драйв.
— Сега е твой ред, Майрън. Защо те наеха?
— Както ти каза. Искат да намеря Грег.
— И какво научи досега?
— Не много.
— Защо тогава преди малко се тревожеше, че ще се раздрънкам?
Майрън се поколеба.
— Обещах ти, че няма да кажа и дума никому — напомни му Одри. — Имаш честната ми дума.
Справедливостта си е справедливост. Майрън й разказа за кръвта в мазето на Грег. Устата й се отвори широко. Когато й разказа за намирането на трупа на Сали/Карла, Майрън се уплаши, че сърцето й ще се пръсне.
— Мили боже — каза Одри, когато той свърши. — Мислиш, че Даунинг я е убил.
— Не съм казвал подобно нещо.
Тя се облегна на седалката. Главата й се залюля, сякаш вратът й не можеше повече да я поддържа.
— Господи, каква история! — възкликна Одри.
— Да, но история, която не можеш да разкажеш.
— Не ми напомняй — отвърна Одри и отново седна изправена. — Мислиш ли, че скоро ще изтече някаква информация?
— Възможно е.
— Защо аз да не бъда получателят на тази информация?
Майрън поклати глава.
— Не още. Засега държим нещата в тайна. Не можеш да провалиш всичко.
Кимването й беше враждебно.
— Вярваш ли, че Даунинг я е убил и е избягал? — запита тя.
— Няма доказателства за това.
Майрън спря пред дома й и каза:
— Един последен въпрос. Беше ли замесен Грег в нещо мръсно?