— Какво например?
— Искам да знам защо го преследват бандити?
Възбудата й отново се усили. Тази жена беше като електрически ток.
— Какво искаш да кажеш? Какви бандити?
— Двама бандити наблюдаваха къщата на Грег.
Лицето й направо засия.
— Бандити? Имаш предвид професионални гангстери?
— Вероятно. Още не знам със сигурност. Можеш ли да се сетиш за нещо, което да свързва Грег с бандити или с убийството на онази жена? Например дрога?
Одри незабавно поклати глава отрицателно.
— Не може да става дума за наркотици.
— Какво те прави толкова сигурна?
— Даунинг е смахнат на тема здраве.
— Ривър Финикс също беше такъв.
Тя отново поклати глава.
— Не са наркотици. Сигурна съм.
— Провери все пак — каза Майрън. — Виж какво ще можеш да откриеш.
— Разбира се — съгласи се тя. — Ще проверя абсолютно всичко, за което си говорихме.
— Опитай се да бъдеш дискретна.
— Няма проблеми — отговори Одри и излезе от колата. — Лека нощ, Майрън. Благодаря, че ми се довери.
— Нямах избор.
Одри се усмихна и затвори вратата на колата. Майрън я загледа как влиза в сградата. После подкара колата и се отправи обратно към Седемдесет и девета улица. Върна се на магистралата и продължи на юг към дома на Джесика. Тъкмо щеше да вземе мобифона и да й се обади, когато телефонът иззвъня. Часовникът на таблото показваше 12:07 през нощта. Сигурно беше Джесика.
— Ало?
Не беше Джесика.
— Дясното платно. Три коли зад теб. Следят те.
Беше Уин.
17.
— Кога се върна? — запита Майрън.
Уин не обърна внимание на въпроса.
— Колата зад теб е същата, която забелязахме пред къщата на Грег. Регистрирана е на името на някакъв склад в Атлантик Сити. Не се знае дали имат връзки с мафията, но предполагам, че можем да се обзаложим за това.
— Откога ме следят?
Уин отново не отговори на въпроса му.
— Мъжете, които те нападнаха по̀ миналата нощ. Как изглеждаха? — запита той.
— Едри — отговори Майрън. — Единият беше направо огромен.
— Късо подстриган?
— Да.
— Той е в колата, която те следи. Седи до шофьора.
Майрън не си направи труда да пита откъде Уин знае, че са го нападали. Имаше сравнително добра представа за това.
— Доста често говорят по телефона — продължи Уин. — Смятам, че координират действията си с някой друг. Телефонната активност започна след спирането ти на Осемдесет и първа улица. Изчакай една секунда. Ще ти звънна пак — каза Уин и затвори.
Майрън погледна в огледалото за обратно виждане. Колата все още го следеше. Намираше се точно там, където му бе казал Уин. След минута телефонът звънна отново.
— Какво? — запита Майрън.
— Говорих пак с Джесика.
— Какво искаш да кажеш с това „отново“?
Уин въздъхна нетърпеливо. Мразеше да обяснява.
— Ако планират да те нападнат тази вечер, логично е да приемем, че това ще стане на нейния паркинг.
— Така е.
— Затова й се обадих преди десет минути. Казах й да наблюдава улицата за нещо подозрително.
— И?
— Бял ван, паркиран на отсрещната страна на улицата — отговори Уин. — Никой не излиза от него.
— Изглежда, сякаш са твърдо решени да нападнат — каза Майрън.
— Да — съгласи се Уин. — Да предотвратя ли удара?
— Как?
— Мога да обезвредя колата, която те следи.
— Не — възрази Майрън. — Остави ги действат. Трябва да видим къде ще ни отведе ходът им.
— Моля?
— Просто ме подкрепяй. Ако ме отвлекат, може да успея да се добера до шефа им.
Уин издаде неопределен звук.
— Какво? — запита Майрън.
— Усложняваш простите неща — каза Уин. — Няма ли да е по-лесно просто да пипнем онези двамата в колата? Можем да ги накараме да ни разкажат за шефа си.
— Имам малък проблем с тази част „ще ги накараме да разкажат“.
— Разбира се — презрително каза Уин. — Хиляди извинения за липсващата ми етика. Очевидно е много по-разумно да рискуваш собствения си живот, вместо да накараш един скапан бандит да почувства моментно неудобство.
Уин имаше навика да излага нещата по доста логичен, но и заплашителен начин. Майрън си напомни, че логичното често е много по-ужасяващо от нелогичното, особено когато ставаше дума за Уин.