— Направих го.
Калвин спря, усмихна се и разпери ръце.
— Разбира се, че си го направил. Само се погледни. Можеш да си рекламно лице за живота след приключване на спорта. Чудесен пример за колегите ти спортисти. Цялата ти кариера се срина, но ти не се отпусна пред предизвикателството. Върна се в училище, при това да учиш право в Харвард. Започна свой собствен бизнес — обещаваща компания в областта на спортното представителство. Все още ли ходиш с онази писателка?
Имаше предвид Джесика. Връзката им често изглеждаше нещо нереално, но Майрън отговори:
— Да.
— Ето, имаш образование, работа и великолепна приятелка. Да, отстрани погледнато, си щастлив и отлично приспособил се.
— Отвътре съм същият.
Калвин поклати глава.
— Не мисля така.
Всеки се прави на доктор Джойс Брадърс.
— Хей, аз не съм искал да ме включите в отбора.
— Така е, но и не спори прекалено дълго, освен за да качиш цената си.
— Аз съм агент. Това ми е работата. Качвам цената.
Калвин спря и се вгледа в Майрън.
— Наистина ли мислиш, че трябва да си в отбора, за да намериш Грег?
— Клип мисли така.
— Клип е прекрасен човек — отвърна Калвин, — но той често има скрити мотиви.
— Какво например?
Калвин не отговори, а тръгна напред.
Стигнаха до асансьора. Калвин натисна копчето и вратите веднага се отвориха. Влязоха вътре и се спуснаха надолу.
— Погледни ме в очите — каза Калвин. — Погледни ме в очите и ми кажи, че никога не мислиш как ще играеш отново.
— Кой не мисли за това? — контрира го Майрън.
— Да, но кажи ми дали не отиваш и по-напред. Кажи ми, че никога не мечтаеш как ще се завърнеш. Дори сега, когато гледаш някой мач по телевизията, не гориш ли отвътре? Кажи ми, че никога не гледаш Грег и не мислиш за несправедливостта на съдбата. Кажи ми, че никога не казваш: „Аз бях по-добър от него“. Защото това е истината. Грег е страхотен. Един от десетте най-добри играчи в лигата. Но ти беше по-добър, Майрън. И двамата го знаем.
— Преди много време — отговори Майрън.
Калвин се усмихна.
— Да — каза той. — Точно така.
— Какво искаш да кажеш?
— Тук си, за да намериш Грег. След като той се появи, изчезваш. Новото и интересното ще свърши. Клип ще може да каже, че ти е дал шанс, но не си успял да се справиш с предизвикателството. А той ще остане добрият човек пред пресата.
— Пресата — повтори Майрън, като си припомни наближаващата пресконференция. — Това ли е един от скритите му мотиви?
Калвин сви рамене.
— Няма значение. Важното е да разбереш, че нямаш шанс. Ще играеш само във второстепенните мачове, а ние рядко печелим или губим със значителен резултат там, така че дори ако играеш великолепно, и двамата знаем, че става дума само за второстепенен мач. А ти няма да играеш добре, защото си истински състезател, за теб точките трябва да имат значение за резултата на мача, иначе няма да дадеш всичко от себе си.
— Разбирам — каза Майрън.
— Надявам се, че е така, приятелю.
Калвин погледна към светещите номера, обозначаващи етажите. Светлината се отрази в кафявите му очи.
— Мечтите никога не умират. Понякога си мислиш, че са умрели, но те само спят като някоя голяма стара мечка. А ако мечтата ти спи от дълго време, тогава мечката ще се събуди нервна и мрачна.
— Трябва да започнеш да пишеш кънтри песни — отбеляза Майрън.
Калвин поклати глава.
— Просто отправям справедливо предупреждение към приятел.
— Много съм ти задължен. Сега защо не ми кажеш какво знаеш за изчезването на Грег?
Асансьорът спря и вратите се отвориха. Калвин го поведе напред.
— Няма много за казване — отвърна той. — Играхме във Филаделфия срещу „Сиксърс“. След мача Грег се качи в автобуса заедно с останалите. Когато се прибрахме тук, слезе от автобуса заедно с останалите. Последния път, когато го видяхме, той влизаше в колата си. Край.
— Как изглеждаше Грег тогава?
— Чудесно. Игра добре срещу Филаделфия. Направи двадесет и седем точки.
— А настроението му?
Калвин се замисли.
— Не забелязах нищо особено — отговори той.
— Нещо ново в живота му?
— Ново?
— Промени или нещо подобно.
— Ами разводът — отвърна Калвин. — Неприятна работа. Доколкото разбрах, Емили е доста труден човек.