— Пусни го — нареди Уин.
Мъжът не го послуша. Уин го простреля в лицето. После насочи пистолета си към другия, който беше седял на гърдите на Майрън.
— Пусни оръжието — заповяда Уин.
Мъжът го направи. Уин му се усмихна.
— Бързо учиш — каза той.
Очите му спокойно огледаха обстановката. Той се движеше ловко, сякаш се плъзгаше, а не ходеше. Движенията му бяха икономични. После спря очи на пленника. Онзи, който все още дишаше.
— Говори — каза Уин.
— Не знам нищо.
— Лош отговор — каза Уин.
Говореше авторитетно и спокойно, с тон, който бе по-заплашителен от какъвто и да е вик.
— Ако не знаеш нищо, тогава си безполезен за мен. А ако си безполезен, ще свършиш като него.
Той махна към убития на пода.
Мъжът вдигна ръце. Очите му бяха разширени от страх.
— Хей, чакай една секунда. Няма тайни. Твоят приятел бездруго чу името на шефа. Барън. Казва се Барън. Но всички го наричат Човека Б.
— Човека Б работи в Средния запад — каза Уин. — Кой го е докарал тук?
— Не знам, кълна се.
Уин приближи пистолета към него.
— Отново си безполезен.
— Това е истината. Щях да ти кажа, ако знаех нещо повече. Всичко, което знам, е, че господин Б долетя късно снощи.
— Защо? — запита Уин.
— Има нещо общо с Грег Даунинг. Това е всичко, което знам, кълна се.
— Колко му дължи Даунинг?
— Не знам.
Уин пристъпи още по-близо към него. Притисна цевта на оръжието между очите на мъжа.
— Рядко пропускам от такова разстояние — каза той.
Мъжът падна на колене. Уин го последва с пистолета.
— Моля те — изстена мъжът умолително. — Не знам нищо друго.
Очите му се изпълниха със сълзи.
— Кълна се в Бога, не знам.
— Вярвам ти — каза Уин.
— Уин — обади се Майрън.
Очите на Уин не напуснаха бандита.
— Успокой се — каза той. — Просто исках да се уверя, че нашият приятел тук си е признал всичко. Изповедта е добра за душата, нали?
Мъжът бързо кимна в съгласие.
— Всичко ли си призна?
Още кимания.
— Сигурен ли си?
Ново кимване.
Уин свали оръжието.
— Тръгвай тогава — каза той. — Веднага.
Мъжът не изчака да му го кажат втори път.
18.
Уин погледна към трупа, сякаш беше торба с тор.
— По-добре ще е да тръгваме — каза той.
Майрън кимна. Бръкна в джоба на панталона си и извади мобифона. Сравнително нов трик в занаята. Нито той, нито Уин бяха затворили след разговора си. Линията беше оставена отворена. По този начин Уин беше чул абсолютно всичко, станало във вана. Това вършеше същата работа като микрофон или радиостанция.
Излязоха навън в хладната нощ. Намираха се на улица „Вашингтон“. През деня мястото гъмжеше от камиони за доставка, но през нощта беше абсолютно тихо. Някой щеше да намери неприятна изненада на сутринта.
Обикновено Уин караше ягуар, но бе ударил във вана вехт шевролет, модел 1983. Беше съвсем смачкан. Не че имаше значение. Уин държеше в Ню Джърси няколко коли, които използваше за следене или не напълно законни действия. Беше невъзможно да се проследи собственикът на колата. Регистрационните номера и документацията бяха фалшиви. Никога нямаше да отведат полицията до никого.
Майрън погледна към партньора си.
— Човек с твоя произход в шевролет? — запита той и цъкна с език.
— Знам — отвърна Уин. — Едва не хванах уртикария от седенето в него.
— Ако някой от клуба те види…
Уин потръпна.
— Дори не споменавай подобно нещо.
Краката на Майрън все още бяха изтръпнали и схванати. Дори когато господин Б се беше протегнал към коляното му, Майрън знаеше, че Уин ще намери начин да стигне до него. Но мисълта колко близко бе стигнал до осакатяването за цял живот все още го тормозеше. Той непрестанно се навеждаше и докосваше болното си коляно, сякаш не можеше да повярва, че си е на мястото. Очите му се наляха със сълзи, когато погледна към Уин. Той забеляза това и се извърна настрани.
Майрън тръгна зад него.
— Откъде познаваш този господин Б? — запита той.