Под прикритие [bg]

Той отново спря и се усмихна на Майрън. Усмивката на чеширския котарак. Майрън също спря, но не отвърна на усмивката.

— Какво имаш наум, Фрости?

Усмивката се разшири.

— Ти не ходеше ли с Емили по едно време?

— Преди много години.

— Доколкото си спомням, бяхте гаджета в колежа.

— Както вече ти казах, това беше преди много години.

— Значи — каза Калвин и отново тръгна напред — ти си бил по-добър от Грег дори по отношение на жените.

Майрън не обърна внимание на коментара.

— Клип знае ли за така нареченото ми „минало“ с Емили?

— Той проучва всичко много подробно.

— Значи затова сте избрали мен — отбеляза Майрън.

— Взехме и това предвид, но не мисля, че е толкова важно.

— Така ли?

— Грег мрази Емили. Никога не би й се доверил. Но откак започна разправията за това кой ще вземе децата, у Грег определено настъпи промяна.

— Какво например?

— Първо подписа сделка за реклама на баскетболни кецове „Форте“.

Майрън се изненада.

— Грег? Реклама?

— Всичко се пази в тайна — отговори Калвин. — Трябва да обявят сделката в края на месеца, точно преди мачовете.

Майрън подсвирна.

— Сигурно са му платили невероятна сума.

— Повече от невероятна, както чух. Над десет милиона на година.

— Звучи разумно — отбеляза Майрън. — Популярен играч, който в продължение на повече от десет години отказва да прави реклама, това е неустоима съблазън. „Форте“ се справя чудесно с маратонките и шпайковете, но в баскетболния свят не са особено прочути. А Грег моментално ще ги направи популярни.

— Така е — съгласи се Калвин.

— Имаш ли някаква представа защо си е променил решението след всички тези години?

Калвин сви рамене.

— Може да е осъзнал, че не става по-млад, и е искал да посъбере малко парици за старините си. Или пък цялата история с развода. Може пък да са го фраснали по главата и да се е събудил поумнял.

— Къде живее Грег след развода?

— В къщата в Риджууд. В областта Берген.

Майрън я познаваше добре. Той поиска адреса и Калвин му го даде.

— Ами Емили? — запита Майрън. — Тя къде живее?

— Тя и децата са при майка й. Мисля, че е някъде около езерото Франклин.

— Направихте ли някакви проверки вече? Къщата на Грег, кредитните му карти, банковите му сметки?

Калвин поклати глава отрицателно.

— Клип смяташе, че работата е прекалено дебела, за да се довери на някоя агенция. Затова се обадихме на теб. Минах няколко пъти покрай къщата на Грег, веднъж дори почуках. Не видях кола нито в гаража, нито на алеята за коли. Никъде не светеше.

— Но никой не е проверявал вътре в къщата?

— Не.

— Значи, доколкото знаеш, той може да се е подхлъзнал във ваната и да си е ударил главата.

Калвин го погледна внимателно.

— Казах ти, че никъде не светеше. Да не мислиш, че се е къпал на тъмно?

— Това звучи логично — призна Майрън.

— Страхотен детектив си, няма що.

— Бавно загрявам.

Стигнаха до съблекалнята.

— Изчакай тук — каза Калвин.

Майрън извади мобифона си.

— Имаш ли нещо против да се обадя по телефона?

— Давай.

Калвин изчезна зад вратата. Майрън включи мобифона и набра. Джесика отговори на второто иззвъняване.

— Ало?

— Ще трябва да отменя вечерята ни — каза Майрън.

— Надявам се, че имаш добро извинение — отвърна Джесика.

— Страхотно. Ще играя професионален баскетбол с „Драконите“ от Ню Джърси.

— Това е чудесно. Пожелавам ти приятна игра, скъпи.

— Говоря сериозно. Ще играя за „Драконите“. Всъщност „играя“ май не е най-точната дума. Може би ще е по-правилно да кажа, че ще си седя на задника за „Драконите“.

— Абе ти истински ли си?

— Това е дълга история, но да. Сега се водя официално като играч от „Драконите“.

Тишина.

— Никога не съм чукала професионален баскетболист — каза Джесика накрая. — Ще бъда точно като Мадона.

— Като девица — допълни Майрън.

— Уау. И това ако не е остаряла информация.

— Е, какво мога да кажа? Аз съм старомоден човек от осемдесетте години.

— Е, господин Осемдесетте, ще ми кажеш ли какво става?