Имаше ли въобще някаква логика в това?
Отгоре се чу вик.
— Детектив! Намерихме нещо! Бързо!
Димонти облиза устни.
— Включи камерата — обърна се той към Крински.
Искаше да запише важните моменти точно както Майрън го бе посъветвал.
— Остани тук, Болитар — каза Димонти. — Нямам желание после да ми се налага да обяснявам защо грозната ти мутра е запечатана на филма.
Майрън ги последва, но на дискретно разстояние. Крински и Димонти се качиха по стълбите към кухнята. Завиха наляво. Пералното помещение. Жълти найлонови тапети на бели пиленца покриваха стените. Вкусът на Емили? Надали. Познавайки Емили, човек би помислил, че тя най-вероятно дори не знае как изглежда пералното помещение.
— Ето тук — каза някой.
Майрън остана назад. Видя, че сушилнята беше дръпната напред от стената. Димонти се наведе и погледна зад нея. Крински се преви отгоре, за да се увери, че всичко се записва. Димонти се изправи. Опитваше се да си придаде сериозен вид — тържествуващата му усмивка нямаше да изглежда добре на филма, но му беше адски трудно. Той сложи чифт гумени ръкавици и вдигна предмета нагоре.
Бейзболната бухалка беше покрита с кръв.
22.
Когато Майрън се върна в офиса, Есперанца седеше зад бюрото в приемната.
— Къде е Голямата Синди? — запита Майрън.
— Обядва.
Пред очите на Майрън проблесна образът на колата на Фред Флинтстоун, преобръщаща се от тежестта на ребрата от динозавър.
— Уин ми разказа какво става — каза Есперанца.
Беше облечена в морскосиня блуза, отворена на врата. Златно сърце на тънка верижка висеше гордо на фона на тъмната й кожа. Вечно рошавата й коса се беше заплела леко в големите обици халки. Тя побутна косата си назад.
— Е, какво стана в къщата?
Майрън й разказа за почистеното мазе и бейзболната бухалка. Обикновено Есперанца обичаше да прави и други неща, докато слушаше. В момента обаче не правеше нищо. Седеше вторачена в очите му. Погледът й беше толкова напрегнат, че човек просто трябваше да отмести очи от него.
— Не съм сигурна, че разбирам — каза тя. — Ти и Уин сте намерили кръв в мазето преди два дни.
— Точно така.
— След това някой е почистил кръвта, но е оставил оръжието, с което е извършено убийството?
— Така изглежда.
Есперанца се замисли за момент.
— Може ли да е била прислужницата?
— Полицията вече провери това. Прислужницата не е идвала от три седмици.
— Имаш ли някаква идея?
Майрън кимна.
— Някой се опитва да натопи Грег. Това е единственото логично обяснение.
Тя повдигна вежди скептично.
— Като първо омаже всичко с кръв, а после го почисти?
— Не. Хайде да започнем отначало — каза Майрън, като взе стол и седна срещу нея.
Беше премислял историята през целия път и сега искаше и друг да я чуе. В левия ъгъл факсът изпищя. Майрън изчака звукът да затихне.
— Добре — каза той. — Първо ще приемем, че убиецът е знаел за срещата на Грег с Лиз Горман в онази нощ. Може да ги е проследил, може да ги е чакал близо до апартамента й. Знаел е, че са заедно. Това е важното.
Есперанца кимна и се изправи. Отиде до факса и провери пристигналия документ.
— След като Грег си тръгва, убиецът убива Лиз Горман и тъй като знае, че Даунинг е подходящата изкупителна жертва, взима малко кръв от местопрестъплението и я занася в дома на Грег. Това би събудило подозрения. А за да довърши работата, взима и оръжието и го слага зад сушилнята.
— Но ти току-що каза, че кръвта била почистена — напомни му Есперанца.
— Да. Ето къде нещата се заплитат. Да предположим например, че аз искам да предпазя Грег Даунинг. Влизам в дома му и намирам кръвта. Не забравяй, че искам да го предпазя от обвинение в убийство. Как бих постъпил?
— Ще почистиш кръвта — отговори Есперанца.
— Точно така.
— О, благодаря. Ще получа ли награда за досетливостта? Давай нататък.
— Просто трябва да ме изтърпиш за малко, съгласна ли си? Значи виждам кръвта и я почиствам. Но ето сега е важната част — първия път, когато бях в къщата, не видях никаква бухалка. Това не е само пример. Това е действителността. Ние с Уин видяхме само кръвта в мазето. Никаква бейзболна бухалка.