— Чакай малко — каза Есперанца. — Искаш да кажеш, че някой е почистил кръвта в мазето, за да предпази Грег от обвинение в убийство, но не е знаел за бухалката?
— Да.
— Кой?
— Не знам.
Есперанца поклати глава. Върна се до бюрото и натисна няколко клавиша на клавиатурата на компютъра.
— Не се връзва — каза тя.
— Защо не?
— Представи си, че съм лудо влюбена в Грег Даунинг — каза тя, като тръгна отново към факса. — В къщата му съм. По някаква причина, която дори не мога да си представя, влизам в мазето. Всъщност няма значение къде съм. Може да съм в собствения си апартамент. Или пък в твоя. Може да съм навсякъде.
— Добре.
— Виждам кръв на пода или по стените или където и да е.
Есперанца замълча за момент и го погледна.
— Какъв е логичният извод, до който ще стигна? — добави тя.
Майрън поклати глава.
— Не разбирам какво искаш да кажеш.
Тя се замисли за секунда.
— Представи си, че сега си тръгваш оттук — започна тя. — Връщаш се в апартамента на кучката.
— Не я наричай така.
— Представи си, че влизаш вътре и намираш кръв по стените. Каква ще е първата ти реакция?
Майрън кимна бавно. Сега разбра накъде отиват нещата.
— Ще се притесня за Джесика — отговори той.
— А втората ти реакция? След като разбереш, че тя е добре?
— Предполагам, че любопитство. Чия е кръвта? Как се е озовала там? Нещо такова.
— Да — съгласи се Есперанца. — Надали щеше да си помислиш: „О, господи, я да взема да почистя, преди да обвинят кучката, че е убила някого“.
— Престани да я наричаш така.
Есперанца махна с ръка пренебрежително.
— Щеше ли да помислиш такова нещо, или не?
— При тези обстоятелства — не — отговори Майрън. — Значи, за да може хипотезата ми да издържи…
— Защитникът на Грег трябва да е знаел за убийството — довърши тя вместо него. — Той или тя трябва също така да е знаел, че Грег е намесен в това по някакъв начин.
В главата на Майрън се завъртяха хиляди вероятности.
— Мислиш, че Грег я е убил — каза той. — Смяташ, че се е върнал в дома си след убийството и е оставил следи от престъплението — например кръвта в мазето. После е изпратил защитника си в къщата, за да покрие следите.
Есперанца направи гримаса.
— Откъде, по дяволите, ти дойде това наум?
— Аз просто…
— Въобще не мисля подобно нещо — прекъсна го Есперанца.
Тя взе телбода, закачи страниците от факса и продължи:
— Ако Грег е изпратил някого, за да се отърве от уликите, оръжието също щеше да изчезне.
— Така е. Добре де, какво тогава?
Есперанца сви рамене и огради част от факса с червен маркер.
— Ти си великият детектив. Ти трябва да откриеш отговора.
Майрън се замисли. Още един отговор — и се молеше да не е верен — се появи в главата му.
— Има и друга възможност — каза той.
— Каква?
— Клип Арнстайн.
— Какво за него?
— Разказах му за кръвта в мазето — отговори Майрън.
— Кога?
— Преди два дни.
— Как реагира?
— Доста се стресна. Той също има мотив — всеки скандал ще унищожи шансовете му да запази управлението на „Драконите“. По дяволите, нали точно затова ме назначи. За да се запазят в тайна проблемите. Никой друг не знаеше за кръвта в мазето.
Майрън замълча, облегна се назад и отново се замисли.
— Разбира се, нямах възможност да кажа на Клип за убийството на Лиз Горман. Той дори не знаеше, че кръвта не е на Грег. Знаеше само, че в мазето има кръв. Би ли стигнал чак дотам заради това? Би ли рискувал да покрие всичко, ако не е знаел за Лиз Горман?
Есперанца се усмихна леко.
— Може да знае повече, отколкото си мислиш — каза тя.
— Какво те кара да кажеш подобно нещо?
Тя му подаде факса.
— Това е списък на телефонните обаждания, направени от обществения телефон в ресторант „Паркова гледка“ — каза тя. — Вече проверих в компютърния указател. Виж номера, който оградих с червено.
Майрън взе факса. Обаждане, продължило двайсет минути, направено от ресторант „Паркова гледка“ четири дни преди изчезването на Грег. Телефонният номер на Клип.