23.
— Лиз Горман е звъняла на Клип? — Майрън погледна объркано към Есперанца. — Какво, по дяволите, става?
Тя сви рамене.
— Попитай Клип.
— Знаех, че крие нещо от мен — продължи Майрън, — но не разбирам. Къде е мястото на Клип в това уравнение?
— Аха — изсумтя Есперанца и подреди няколко документа на бюрото си. — Слушай, имам сума ти работа. Имам предвид работа като за спортни агенти. Ти имаш мач довечера, нали?
Майрън кимна.
— Можеш да попиташ Клип тогава. Бездруго тук само се въртим в кръг.
Майрън отново огледа факса.
— Набиват ли ти се някакви други номера? — запита той.
— Не още — отговори Есперанца. — Но искам да поговорим за нещо друго за минута.
— Какво?
— Имам проблем с един клиент.
— С кого?
— Джейсън Блеър.
— Какъв е проблемът?
— Писнало му е — каза тя. — Не е доволен, че аз се занимавам с делата му. Каза, че е наел теб, а не „някаква оскъдно облечена секретарка с хубав задник“.
— Така ли каза?
— Да. Хубав задник. Въобще не забеляза краката ми — отвърна Есперанца и поклати глава.
Майрън се усмихна.
— И какво стана? — запита той.
Зад тях издрънча звънецът на асансьора. Само един от асансьорите спираше на тази част от етажа. Вратата му се отваряше директно в приемната на „Спортно представителство МБ“. Елегантна работа. Или поне така казваха. Когато вратата се отвори, от асансьора излязоха двама мъже. Майрън веднага ги позна. Тухлената стена и Защитния панталон. И двамата бяха въоръжени. Насочиха пистолетите си към Майрън и Есперанца. Господин Б влезе след тях бавно, сякаш току-що го бяха поканили на шоуто на Джей Лено. Широка усмивка, махване към публиката.
— Как е коляното, Майрън? — запита той.
— По-добре от вана ти.
Господин Б се усмихна.
— Този Уин — каза той. — Този човек винаги е пълен с изненади. Откъде знаеше кога да ни удари?
Нямаше причина да крие.
— Мобифоните ни бяха включени — отговори Майрън.
Бандитът се усмихна.
— Умно наистина — каза той. — Впечатлен съм.
Господин Б носеше прекалено лъскав костюм и розова вратовръзка. На ризата му имаше монограм „Г-н Б“. Очевидно доста си харесваше прякора. Дебела златна гривна, която приличаше на въже, украсяваше дясната му китка.
— Как стигнахте дотук? — попита Майрън.
— Мислиш ли, че няколко смотани пазачи могат да ни спрат?
— Все пак бих искал да знам — настоя Майрън.
Господин Б сви рамене.
— Обадих се в „Лок-Хорни Секюритис“. Казах им, че търся нов финансов съветник за милионите ми. Нетърпелив млад селяндур ми каза веднага да се кача. Натиснах копчето за дванадесетия етаж вместо за петнадесетия. И ето ме тук.
Той се усмихна на Есперанца.
— И кое е това красиво същество? — запита той, като намигна.
— О, боже — каза Есперанца, — коя жена не обича да я наричат същество?
Господин Б отново се засмя.
— Малката дама има кураж — каза той. — Това ми харесва. Наистина ми харесва.
— Не ми пука дали ти харесва — каза Есперанца.
Още смях.
— Мога ли да ви помоля за нещо, госпожице…
— Мъни Пени — довърши тя вместо него.
Каза го с най-добрата си имитация на Шон Конъри.
Нов смях от страна на господин Б. Този човек ужасно приличаше на хиена.
— Бихте ли повикала Уин тук? И включете микрофона на телефона, ако нямате нищо против. Кажете му да дойде невъоръжен.
Есперанца погледна към Майрън, който кимна. Тя набра номера.
— Говорете — каза Уин от другата страна.
— Някакъв изрусен кретен с изкуствен тен иска да те види — каза Есперанца.
— А, очаквах го — отвърна Уин. — Здрасти, господин Б.
— Здрасти, Уин.
— Предполагам, че си в добре въоръжена компания.
— Така е, Уин — отговори господин Б. — Ако се опиташ да направиш някоя дивотия, приятелите ти няма да излязат оттук живи.
— Няма да излязат живи? — повтори Уин. — Очаквах нещо по-добро от теб. Наистина. Ще сляза след секунда.
— Ела без оръжие, Уин.
— Никакъв шанс. Но няма да има насилие. Обещавам ти.
Телефонът изщрака. Няколко секунди всички се оглеждаха един друг, сякаш се чудеха кой ще заговори първо.