— Хей…
— Не познаваш този човек, Тони — намеси се господин Б. — Просто кимни и млъкни.
Защитния панталон изглеждаше обиден, но изпълни нареждането.
Уин се обърна към господин Б.
— Можем да си помогнем един на друг в тази ситуация — каза той.
— Как?
— Ние също търсим изчезналия господин Даунинг. Затова искам да ти направя едно предложение.
— Слушам.
— Първо — каза Уин, — престани да насочваш оръжия към нас.
Господин Б го изгледа подозрително.
— Откъде да знам, че мога да ти се доверя? — запита той.
— Ако исках да си мъртъв — отговори Уин, — щях да те убия снощи.
Господин Б се замисли, кимна и свали пистолета. Махна на Защитния панталон, който постъпи по същия начин.
— Защо не ме уби? — попита господин Б. — Аз вероятно щях да го направя в същата ситуация.
— Това е, което имах предвид, когато ти говорих за грубата сила — каза Уин. — Ние се нуждаем един от друг. Ако те бях убил, днес нямаше да мога да ти направя това предложение.
— Вярно е. Давай нататък.
— Предполагам, че господин Даунинг ти дължи доста солидна сума.
— Много голяма.
— Добре. Кажи ни каквото знаеш. Ще го намерим, без да ни плащаш за това. Когато го намерим, обещаваш да не го нараниш, ако си плати.
— А ако не си плати?
Уин се ухили и вдигна ръце.
— Кой съм аз, че да давам съвети как да ръководиш бизнеса си?
Господин Б се замисли, но не за много дълго.
— Добре, мога да го преживея. Но не мога да говоря в присъствието на наети помощници — каза той и се обърна към Защитния панталон. — Иди седни в другата стая.
— Защо?
— Защото, ако някой реши да те измъчва, няма да знаеш нищо.
Отговорът очевидно се стори съвсем разумен на Защитния панталон. Той влезе в кабинета на Майрън, без да каже и дума повече.
— Защо не поседнем? — предложи Уин.
Направиха го. Господин Б кръстоса крака и започна:
— Даунинг е откачен на тема хазарт. Имаше късмет дълго време. А това е лошо, когато човек е смахнат. Когато късметът му се промени, както винаги става в крайна сметка, той мислеше, че може да си върне обратно загубеното. Всички комарджии мислят така. Когато имат мангизи като Даунинг, ги оставям да правят каквото си искат. Оставям ги да си изкопаят собствения гроб. Това е хубаво за бизнеса. Но в същото време трябва и да ги държиш под око. Не искаш да копаят чак до Китай — каза той и се обърна към Майрън. — Знаеш какво искам да кажа, нали?
Майрън кимна.
— Китай.
— Точно така. Както и да е, Даунинг започна да губи много. Говоря за здрави суми. Никога не си е плащал навреме, но пък винаги си плащаше. Понякога сметката му стигаше до двеста и петдесет или триста.
— Триста хиляди? — запита Майрън.
— Да — усмихна се господин Б. — Не познаваш никакви комарджии, нали?
Майрън си замълча. Не възнамеряваше да разказва на този боклук историята на живота си.
— Това е лошо като алкохола или хероина — продължи господин Б. — Не могат да се спрат. Дори в някои отношения е по-лошо. Хората пият и взимат наркотици, за да избягат от отчаянието. Хазартът също има този елемент, но освен това той ти предлага и дружелюбната ръка на надеждата. Винаги, когато играеш, се надяваш. Винаги вярваш, че следващият ти залог ще обърне нещата. Това е параграф двадесет и две. Ако имаш надежда, продължаваш да играеш. А ако играеш, винаги има надежда.
— Много дълбоко — каза Уин. — Хайде да се върнем на Грег Даунинг.
— Простичко казано, Грег престана да си плаща сметките. В момента дългът му е над половин милион. Започнах да го притискам. Каза ми, че е разорен, но да не се тревожа, защото щял да сключва някаква много изгодна сделка за реклама, която щяла да му донесе милиони.
Сделката с „Форте“, помисли си Майрън. Внезапната промяна на мнението на Грег относно рекламата сега изглеждаше съвсем обяснима.
— Попитах го кога ще пристигнат мангизите от рекламата. Каза ми след около шест месеца. Шест месеца? С половин милион дълг, който непрекъснато расте? Казах му, че това не е достатъчно. Че ще трябва да ми плати сега. Той отговори, че нямал парите. Затова поисках да ми покаже, че е добре настроен към мен.
Майрън знаеше какво означава това.
— Губил е точки нарочно — каза той.