— Грешиш. Трябваше да загуби точки. Залозите бяха, че „Драконите“ ще спечелят с поне осем точки над Шарлът. Даунинг щеше да направи така, че да спечелят с по-малко от осем. Не беше кой знае какво.
— Той съгласи ли се?
— Разбира се. Мачът беше в неделя. Заложих цял тон на Шарлът. Цял тон.
— А Грег не игра — завърши Майрън вместо него.
— Точно така — потвърди господин Б. — „Драконите“ спечелиха с дванайсет точки. Добре, чух, че Грег се контузил. Така казват вестниците. Случайна контузия, която не е негова вина. Не ме разбирайте погрешно. Той все още е отговорен за онова, което загубих. Защо пък аз трябва да плащам заради контузията му?
Господин Б замълча за момент, за да види дали останалите са съгласни с логиката му. Никой не си направи труда да му отговори.
— Затова зачаках Даунинг да ми се обади, но той не го направи. Вече ми дължи близо два милиона. Уин, знаеш, че не мога просто да седя и да търпя подобно нещо, нали?
Уин кимна.
— Кога за последен път ти е плащал Грег? — запита Майрън.
— Преди доста време. Не съм сигурен. Пет-шест месеца може би.
— Нищо по-ново?
— Нищо.
Поговориха още малко. Есперанца, Голямата Синди, Защитния панталон и Тухлената стена се върнаха в стаята. Уин и господин Б смениха темата и заговориха за общи познати, които се занимават с бойни изкуства. Няколко минути по-късно господин Б и антуражът му си тръгнаха. Когато вратата на асансьора се затвори, Голямата Синди се обърна и се усмихна широко на Есперанца. После започна да подскача наоколо. Подът се разтресе.
Майрън погледна въпросително към Есперанца.
— Онзи едрият — каза Есперанца. — Който беше с нас в другата стая.
— И какво за него?
— Поиска телефонния номер на Синди.
Голямата Синди продължаваше да подскача като радостно дете. Вероятно обитателите на етажа под тях вече търсеха укритие, уплашени от земетресение. Майрън се обърна към Уин.
— Обърна ли внимание, че Грег не е плащал нищо от месеци? — запита той.
Уин кимна.
— Очевидно петдесетте хиляди долара, които е изтеглил преди изчезването си, не са отишли за изплащане на комарджийските му дългове.
— За какво тогава са били?
— За да се покрие някъде.
— Значи поне четири дни преди изчезването си той е знаел, че ще се крие — отбеляза Майрън.
— Така изглежда.
Майрън се замисли за момент.
— Тогава времето на убийството не може да бъде просто съвпадение. Ако Грег е планирал да изчезне, не е съвпадение, че е избягал в деня, когато Лиз Горман е била убита.
— Да, съмнително е — съгласи се Уин.
— Мислиш ли, че Грег я е убил?
— Уликите сочат натам — отговори Уин. — Споменах ти, че парите идват от сметка, за която се е грижил Марти Фелдър. Вероятно той има някакъв отговор.
Майрън се зачуди дали е така. Голямата Синди внезапно спря да подскача, прегърна Есперанца и затананика. Младежка любов.
— Ако Фелдър е знаел, че Грег ще се крие — каза Майрън, — защо тогава е оставил всички онези съобщения на телефонния му секретар?
— Вероятно за да ни насочи по фалшива следа. Или пък не е знаел за намеренията на Грег.
— Ще му се обадя — реши Майрън. — Ще се опитам да си уредя среща за утре.
— Имаш мач довечера, нали?
— Да.
— В колко часа?
— Седем и половина — отговори Майрън и погледна часовника си. — Но трябва да тръгна скоро, за да мога първо да поговоря с Клип.
— Ще те закарам — предложи Уин. — Бих искал да се запозная с този господин Арнстайн.
След като мъжете излязоха, Есперанца провери съобщенията от електронната поща. После оправи бюрото си. Двете снимки отгоре — едната на колито й Клои, получаващо първа награда на конкурса за кучета в Уестчестър, а другата — тя като Малката Покахонтас и Голямата Синди като Голямата Мама Индианския вожд, хванали шампионската купа, бяха съборени от подскоците на Синди.
Докато гледаше снимките, нещо от думите на Майрън продължаваше да я тормози. Той се тревожеше за времето. Времето на убийството. Времето на изчезването на Даунинг. Но как стояха нещата с времето на Лиз Горман? С времето на пристигането й в Ню Йорк? Банката в Тъксън беше обрана преди два месеца. Лиз Горман бе започнала работа като келнерка в ресторант „Паркова гледка“ също преди два месеца. Престъпник, който се крие от правосъдието, би искал да е колкото се може по-далеч от местопрестъплението. Но защо пък би се крил в толкова населен град като Ню Йорк?