Клип отвори уста и я затвори. Не излезе никакъв звук. Той опита отново.
— Убита?
— Да.
— И е била с Грег?
— Той е последният, за когото се знае, че я е видял жива. Отпечатъците му са намерени на местопрестъплението.
— На местопрестъплението?
Гласът на Клип затрепери, а очите му загледаха замаяно.
— Мили боже, кръвта, която намерихте в мазето — каза той. — Трупът е бил в дома на Грег?
— Не. Била е убита в апартамента си в Ню Йорк.
Клип погледна объркано.
— Мислех, че сте открили кръв в мазето на Грег. В детската стая.
— Да. Но тази кръв я няма сега.
— Няма я? — Клип звучеше едновременно озадачен и раздразнен. — Какво искаш да кажеш с това „няма я“?
— Искам да кажа, че някой я е почистил — отговори Майрън и го погледна в очите. — Искам да кажа, че някой е влизал в дома на Грег през последните два дни и се е опитал да се измъкне от гнусен скандал.
Клип се стресна от думите на Майрън. В очите му се появи оживление.
— Мислиш, че съм бил аз?
— Ти си единственият, на когото разказах за кръвта. Ти искаше да запазим откритието в тайна.
— Оставих ти да вземеш решение по въпроса — възрази Клип. — Казах ти, че според мен това би било погрешно, но че ще се съобразя с твоето решение. Разбира се, че искам да избягна скандала. Кой не би искал? Но никога не бих направил нещо подобно. Познаваш ме достатъчно добре, Майрън.
— Клип — каза Майрън, — имам записи от телефонните разговори на убитата. Тя ти е звъняла четири дни преди убийството.
— Какво искаш да кажеш с това „звъняла ми е“?
— Номерът на кабинета ти е на записа.
Клип тръгна да казва нещо, спря, после опита отново.
— Е, може и да е звъняла тук, но това не означава, че е говорила с мен — каза той с твърде неубедителен тон. — Може да е говорила със секретарката ми.
Уин се прокашля. После заговори за първи път, откак бе влязъл в кабинета.
— Господин Арнстайн? — каза той.
— Да.
— Въпреки цялото ми уважение към вас — продължи Уин — трябва да кажа, че лъжите ви вече ни изморяват.
Челюстта на Клип увисна. Беше свикнал да му целуват задника, а не да го наричат лъжец.
— Какво? — запита той невярващо.
— Майрън много ви уважава — отвърна Уин. — Това е чудесно. Хората не си спечелват лесно уважението на Майрън. Но вие познавате убитата. Говорили сте с нея по телефона. Имаме доказателство.
Клип присви очи.
— Какво доказателство?
— Първо, записите на телефонните разговори…
— Но аз току-що ви казах…
— И вашите собствени думи от друга страна — завърши Уин.
Арнстайн доби разтревожено изражение.
— За какво, по дяволите, говорите?
Уин сплете пръсти.
— В началото на разговора Майрън ви попита дали познавате Лиз Горман или една жена на име Карла или Сали. Спомняте ли си това?
— Да. Отговорих му, че не.
— Правилно. После той ви каза, цитирам точните му думи, защото са важни: „Тя е била с Грег в нощта, когато той изчезна“. Странно казано, признавам, но с цел. Спомняте ли си следващите два въпроса, господин Арнстайн?
Клип изглеждаше объркан.
— Не — отговори той.
— Те бяха, и пак ще цитирам точните думи: „Намерихте ли я вече? Къде е тя сега?“.
— Да, и какво от това?
— Нарекохте я „нея“. После казахте „тя“. А Майрън ви попита дали познавате Лиз Горман, или Карла, или Сали. Не е ли по-логично да се приеме от думите му, че той говори за три различни жени? За „тях“, а не за „нея“? Но вие, господин Арнстайн, веднага стигнахте до извода, че тези три имена принадлежат на една и съща жена. Не намирате ли това за странно?
— Какво? — Гневът на Клип се разрази с пълна сила. — Вие наричате това доказателство?
Уин се наведе напред.
— Майрън е доста добре компенсиран за усилията си тук — каза той. — Поради тази причина по принцип бих му препоръчал да продължи да работи за вас. Бих го посъветвал да си гледа собствената работа и да вземе парите ви. Ако искате да обърквате собственото си разследване, кои сме ние, че да се месим? Но Майрън не би ме послушал. Той е любопитен човек. По-лошо, той има силно развито чувство за справедливост дори когато то не е необходимо.
Уин замълча, пое си дъх и отново се наведе напред. Вместо да сплете пръсти, той нежно докосна върховете им един в друг. Всички очи бяха приковани в него.