— Проблемът е — продължи той, — че една жена е била убита. Освен това някой си е играл с важни улики. Някой е изчезнал и може да е убиец или също да е жертва. С други думи, в подобна ситуация е опасно да останеш с вързани очи. Потенциалната загуба надхвърля потенциалната изгода. Като бизнесмен, господин Арнстайн, вие би трябвало да разберете това.
Клип не проговори.
— Затова оставете ни да стигнем до същината — каза Уин и разпери ръце. — Знаем, че убитата е говорила с вас. Или споделяте с нас какво ви е казала, или си стискаме ръцете и се разделяме.
— Тя говори първо с мен — обади се Калвин.
Той се размърда неловко на мястото си. Избягваше очите на Клип, макар да нямаше нужда от това. Клип не изглеждаше раздразнен от намесата му. Той потъна дълбоко в креслото си, като балон, който продължаваше да изпуска въздух.
— Използва името Карла — продължи Калвин.
Уин кимна леко и се отпусна на мястото си. Беше изпълнил ролята си. Юздите отново бяха в ръцете на Майрън.
— И какво каза? — запита Майрън.
— Спомена, че имала нещо изобличаващо за Грег. Нещо мръсно. Каза, че можела да го унищожи.
— Какво беше това мръсно нещо?
Клип се намеси.
— Никога не разбрахме — отговори той.
Клип се поколеба за момент. Майрън не беше сигурен дали го направи, за да спечели време, или да си възвърне самообладанието.
— Не исках да те лъжа, Майрън, съжалявам. Просто се опитвах да предпазя Грег.
— Ти също ли говори с нея? — попита Майрън.
Клип кимна.
— Калвин дойде при мен, след като беше говорил с нея. Решихме, че следващия път, когато се обади, и двамата ще участваме в разговора. Тя каза, че искала пари за мълчанието си.
— Колко?
— Двайсет хиляди долара. Трябваше да се срещнем в понеделник вечер.
— Къде?
— Не знам — отговори Клип. — Тя щеше да ни съобщи мястото в понеделник сутрин, но не се обади.
Вероятно защото вече е била мъртва, помисли си Майрън. Умрелите рядко звънят по телефона.
— И въобще не ви каза тайната си?
Клип и Калвин се спогледаха въпросително. Калвин кимна. Клип се обърна към Майрън.
— Нямаше нужда да ни я казва — неохотно каза Клип. — Ние вече я знаехме.
— Какво знаехте?
— Грег играе хазарт. Дължи много пари на някои лоши хора.
— Вече сте знаели за хазарта?
— Да — потвърди Клип.
— Откъде?
— Грег ми каза.
— Кога?
— Преди около месец. Искаше помощ. Винаги съм бил нещо като бащинска фигура за него. Обичам го. Наистина.
Той погледна към Майрън. В очите му се четеше болка.
— Обичам и теб, Майрън. Това прави нещата толкова трудни.
— Какво е трудно?
— Исках да му помогна. Убедих го да потърси професионална помощ.
— Той послуша ли те?
— Започна да се вижда с доктора миналата седмица. Психиатър, който специализира в работа с комарджии. Говорихме и за подписването на договора за реклама — добави той. — За да си плати дълговете.
— Марти Фелдър знаеше ли за хазарта? — попита Майрън.
— Не мога да твърдя със сигурност — отговори Клип. — Докторът ми каза, че комарджиите правят всичко възможно, за да запазят страстта си в тайна. Но пък Марти Фелдър отговаряше за парите на Грег. Ако не знае за хазарта, бих се изненадал.
Зад Клип се виждаше плакатът на отбора. Майрън се вгледа в него за момент. Двамата капитани — ТС и Грег — бяха клекнали най-отпред. Грег се усмихваше широко. ТС беше с типичната си мрачна гримаса.
— Значи, когато ме нае — каза Майрън, — вече си подозирал, че изчезването на Грег може да има нещо общо с хазарта.
— Не.
Клип се замисли за момент, после добави:
— Поне не по начина, по който си мислиш. Никога не съм смятал, че букмейкърът на Грег ще му причини нещо лошо. Вярвах, че сделката с „Форте“ му е спечелила известно време.
— Тогава по какъв начин?
— Тревожех се за разума му — каза Клип, като махна към плаката. — Грег не е най-уравновесеният човек. Чудех се до каква степен напрежението от комарджийските дългове се отразява на не особено здравия му разум. Той обичаше имиджа си, колкото и странно да звучи това. Обичаше да е любимец на запалянковците повече, отколкото парите. Но ако почитателите му научат истината, кой знае как биха реагирали? Затова се чудех дали напрежението не му е дошло прекалено. Да не е откачил напълно.