Уин извади пакетче фъстъци от джоба на сакото си. Обели няколко, пусна люспите в друго малко пликче, после постави фъстъците един по един в устата си.
— Откъде знаете, че господин Даунинг се е обаждал в офиса ми? — попита Тъмпър.
— Моля ви — небрежно отвърна Уин, — нека не губим време с излишни неща. Обаждането му е установен факт. Вие го знаете. Аз също. Да минем нататък.
— Не работих миналата събота вечер — каза тя. — Той сигурно се е обадил на някой друг.
Уин се намръщи.
— Почвам да се изморявам от тактиката ви, госпожице Мейсън. Както вече ми признахте, работите в малка фирма. Мога да се обадя на шефа ви, ако искате. Сигурен съм, че той с удоволствие ще каже на господин Уиндзор Хорни Локуд III дали сте били там, или не.
Тъмпър се облегна на стола си, скръсти ръце пред гърдите си и се загледа в мача. „Драконите“ водеха с 24 на 22. Очите й проследиха топката по игрището.
— Нямам какво повече да ви кажа, господин Локуд.
— А, вече не се интересувате от работата, така ли?
— Точно така.
— Не ме разбрахте правилно — каза Уин. — Нямах предвид само „Лок-Хорни Секюритис“. Имам предвид всички останали, включително сегашния ви работодател.
Тя се обърна към него:
— Какво?
— Има две възможности — каза Уин. — Нека ви ги изясня, така че да изберете най-удобната за вас. Първо, казвате ми защо Грег Даунинг ви се е обадил в събота вечер. Казвате ми защо излъгахте Майрън по въпроса. Казвате ми абсолютно всичко, което знаете за изчезването му.
— Какво изчезване? — прекъсна го тя. — Мислех, че той е контузен.
— Възможност номер две — продължи Уин, без да й обърне внимание. — Продължавате да мълчите или да лъжете, а в този случай аз ще пусна слух из нашите среди относно надеждността ви. По-точно ще разпространя, че федералните власти проверяват сериозни обвинения в присвояване.
— Но — започна тя, спря и пак заговори. — Вие не можете да направите това.
— Не мога? — запита Уин и направи учудена физиономия. — Аз съм Уиндзор Хорни Локуд III. Думата ми относно подобни неща няма да бъде поставена под съмнение. Вие, от друга страна, ще имате затруднения да си намерите работа дори като гардеробиерка в крайпътна закусвалня, когато свърша с вас.
Той й се усмихна и й подаде плика.
— Фъстъци?
— Вие сте смахнат.
— А вие сте нормална — каза Уин и погледна към игрището. — Я вижте, онова младо момче с кърпите попива потта на един от играчите от пода. Това сигурно си струва… о, не знам. Една свирка поне. Не мислите ли така?
Той й се усмихна сладко.
— Тръгвам си — каза тя и се надигна.
— Ще спите ли с мен? — попита Уин.
Тя го изгледа с ужас.
— Какво?
— Ще спите ли с мен? Ако сте много добра, може да си помисля за работата в „Лок-Хорни Секюритис“.
Тъмпър стисна зъби.
— Аз не съм проститутка — изсъска тя.
— Не, не сте проститутка — каза Уин достатъчно високо, за да го чуят няколко човека от предния ред. — Но сте лицемерка.
— За какво говорите?
Уин махна към мястото й.
— Моля ви, седнете.
— Предпочитам да не го правя.
— А аз предпочитам да не ми се налага да викам — каза той. — Моля ви.
С тревожни очи Тъмпър изпълни нареждането му.
— Какво искате?
— Намирате ме за привлекателен, нали?
Тя направи гримаса.
— Мисля, че сте най-отвратителният мъж, когото някога…
— Говоря само за външния вид — каза Уин. — За чисто физическото, помните ли? Както сте казали на Майрън едва снощи, сексът е само нещо физическо. Също като ръкуването, макар че с подобна аналогия бих поставил под съмнение мъжествеността на партньорите ви. Сега, с риск да изглеждам нескромен, знам, че не съм отблъскващ физически. Когато си помислите колко народ от „Гигантите“ и „Драконите“ сте изчукали през креватната си кариера, сигурно е имало поне един, който да е по-малко привлекателен физически от мен.
Очите й примигнаха. Тъмпър изглеждаше заинтригувана и ужасена едновременно.