— Вероятно — позволи си да отвърне тя.
— И все пак не искате да спите с мен. Това, скъпа моя, е лицемерие.
— Защо? — възрази Тъмпър. — Аз съм независима жена. Сама избирам с кого да спя.
— Така казвате. Но защо избирате само хора от „Гигантите“ или „Драконите“?
Когато Тъмпър се поколеба, той се усмихна и размаха пръст.
— Трябва да сте честна поне относно това защо правите подобен избор.
— Изглежда, знаете доста неща за мен — каза тя. — Защо вие не ми кажете?
— Чудесно. Вие незабавно съобщавате за странното си правило с „Драконите“ и „Гигантите“. Виждате ограничения. Аз не. Ако намирам една жена за привлекателна, това ми е достатъчно. Но вие се нуждаете от това разграничение с отборите. Използвате го като ограда, с която се отделяте.
— От какво се отделям?
— Не от какво. От кого. От така наречените обикновени курви. Както преди малко отбелязахте, не сте проститутка. Вие избирате, по дяволите. Не сте курва.
— Така е. Не съм.
Той се усмихна.
— Но какво е курвата? Жена, която се чука с кого ли не. О, не. Вие правите това. Не бихте критикували една от себеподобните си. Та какво точно е курва? Според вашето определение такова нещо не съществува. Само дето вие имахте нужда да отречете, че сте курва, когато ви разпитвах. Защо?
— Не правете от мухата слон — каза Тъмпър. — Курва звучи крайно отрицателно. Това е единствената причина, поради която се държах отбранително.
Уин разпери ръце.
— Но защо трябва да звучи негативно? Ако според определението курва е така наречената жена, която се чука с този-онзи, защо не прегърнете термина и с двата крака? Защо издигате тези огради? Защо създавате изкуствени граници? Използвате връзките си с отборите, за да подчертаете независимостта си. Но това всъщност подчертава точно обратното. Показва, че сте неуверена и несигурна.
— И затова съм лицемерка?
— Разбира се. Да се върнем към предложението ми да спите с мен. Или сексът е чисто физически акт, в който случай поведението ми към вас няма нищо общо с него, или пък е нещо повече от физически акт. Кое от двете е?
Тя се усмихна и леко поклати глава.
— Вие сте интересен човек, господин Локуд. Може би ще спя с вас.
— Не е достатъчно.
— Какво?
— Ще го направите просто за да докажете, че греша. А това, скъпа моя, е толкова жалко и неуверено, колкото това, което правите в момента. Но ние се отдалечихме от темата. Вината е моя. Извинете ме. Ще ми разкажете ли за разговора си с Грег Даунинг, или ще ми се наложи да унищожа репутацията ви?
Тя го погледна замаяно. Уин точно това искаше.
— Разбира се, има и трета възможност — продължи той. — Тя е твърде близка до втората. Тоест, освен че репутацията ви ще бъде съсипана, ще бъдете изправена и пред обвинение в убийство.
Очите й се разшириха.
— Какво?
— Грег Даунинг е един от основните заподозрени в разследване на убийство. Ако се открие, че по някакъв начин сте му помогнали, това ще ви направи съучастничка.
Уин замълча за момент и се намръщи.
— Честно казано, не мисля, че окръжният прокурор ще успее да ви осъди. Няма значение. Ще започна с репутацията ви. А после ще видим накъде.
Тъмпър го погледна сериозно.
— Господин Локуд — каза тя.
— Да?
— Идете и си го начукайте.
Уин се надигна.
— Без съмнение това е по-добра възможност от сегашната ми компания — каза той.
После се усмихна и се поклони. Ако имаше шапка, сигурно щеше да я свали.
— Приятен ден.
Уин се отдалечи с вдигната глава. В тази лудост, разбира се, имаше метод. Тъмпър не би проговорила. Той го осъзна почти веднага. Беше и хитра, и лоялна. Опасна, макар и достойна за възхищение комбинация. Но това, което Уин й каза, щеше да я тормози. Дори най-добрите се паникьосват или поне предприемат някакви действия. Той щеше да чака отвън и да я проследи.
Провери таблото с резултата. Беше средата на втората четвъртина. Уин вече не се интересуваше от мача. Но когато стигна до вратата, от високоговорителя се чу глас, който съобщи:
— На мястото на Трой Ериксън влиза Майрън Болитар.
Уин се поколеба. После направи още една стъпка към изхода. Не искаше да гледа. Но спря отново и все още прав погледна към игрището.