— Какво, по дяволите, чакаш, Болитар? Влизай. Веднага. — Леон го плесна по гърба. — Върви, човече.
Майрън се изправи. Краката му бяха сковани. В главата му мисли за убийство и изчезване се въртяха като прилепи на светло. Опита се да преглътне, но устата му беше пресъхнала. Изтича към масата на говорителя. Без да мисли, смъкна анцуга си като змия, която сменя кожата си. Кимна към говорителя.
— На мястото на Ериксън — каза Майрън.
Десет секунди по-късно звънецът иззвъня и говорителят съобщи:
— На мястото на Трой Ериксън влиза Майрън Болитар.
Майрън влезе и махна на Ериксън. Съотборниците му изглеждаха изненадани, че го виждат. Ериксън каза:
— Заеми се с Уолъс.
Реджи Уолъс. Един от най-добрите стрелци в НБА. Майрън застана до него и се приготви. Уолъс го погледна с развеселена усмивка.
— Внимание ББМ — извика Реджи Уолъс подигравателно. — Всички нащрек за ББМ.
Майрън погледна към ТС.
— Какво е ББМ? — запита той.
— Бавно бяло момче — отговори ТС.
— Аха.
Всички други дишаха тежко и бяха покрити с пот. Майрън се почувства скован и неподготвен. Очите му се заковаха върху Уолъс. Някакво движение в публиката привлече погледа му и той вдигна очи. Уин стоеше до един от изходите с кръстосани ръце. Очите им се срещнаха за миг. Уин му кимна леко. Чу се свирката. Играта започна.
Реджи Уолъс веднага започна да се заяжда с него.
— Сигурно се шегуваш — каза той. — Старче, ще те направя моята женичка.
— Първо обаче вечеря и кино — отвърна Майрън.
Уолъс погледна към него.
— Кофти отговор, старче.
Нямаше смисъл да спори.
Уолъс се приведе и поклати глава.
— Мамка му. Със същия успех можеше да ме покрива и баба ми.
— Особено след като ти трябва нова жена — каза Майрън.
Уолъс го изгледа сериозно и кимна.
— Това беше по-добро — каза той.
„Пейсърс“ поеха топката. Уолъс се опита да блокира Майрън под коша. Това беше хубаво. Физически контакт. Нищо не разчупваше стоманените окови така, както борбата за позиция. Телата им се удариха едно в друго с глух шум. Уолъс се опита да се освободи, бутайки се назад, но Майрън се държеше здраво, притиснал коляно в гърба му.
— Леле — присмя се Уолъс, — колко си силен.
След това направи движение, което Майрън почти не видя. Завъртя се покрай коляното му толкова бързо, че Майрън едва успя да обърне главата си. Използвайки го за опора, Уолъс скочи високо. Приличаше на ракета „Аполо“, отправила се стремително към космоса. Майрън се загледа безнадеждно в протегнатите ръце на Уолъс, който сякаш спря във въздуха и после продължи да се издига, като че ли гравитацията не съществуваше. Когато Реджи най-после започна да се спуска, той дръпна топката зад главата си, преди да я наниже с невероятна сила в коша.
Забивка.
Уолъс се приземи с разперени ръце, готов да приеме аплодисментите. Думите му преследваха Майрън по игрището.
— Добре дошъл в НБА, бивш спортисте. Или никога не си бил спортист. Абе какъвто ще да си. Ей, човече, не беше ли това наистина красиво? Как изглеждах, докато се издигах нагоре? Бъди честен. Подметките на кецовете ми са страхотни, нали? Толкова съм хубав. Толкова ужасно хубав. Как се чувстваше, когато забих под носа ти? Хайде, старче, кажи ми.
Майрън се опита да не обръща внимание на думите му. „Драконите“ изпуснаха следващия кош. „Пейсърс“ грабнаха топката. Уолъс се престори, че се връща назад, и ловко заобиколи Майрън. Хвана топката и стреля светкавично. Топката влезе в коша със свистящ звук. Три точки.
— Уау, старче, чу ли този звук? — продължи Реджи. — Няма по-сладък звук на земята. Чуваш ли ме? Не съществува по-сладък звук. По-хубав е дори от вика на жена в оргазъм.
Майрън го погледна.
— Жените получават оргазъм? — запита той.
Уолъс се засмя.
— Туш, старче. Туш.
Майрън погледна часовника. Беше в игра от трийсет и четири секунди, а неговият човек вече бе направил пет точки. Ако вървеше така, Майрън можеше да задържи Уолъс под шестстотин точки за игра.
Неодобрителните викове започнаха малко след това. За разлика от младостта му сега крясъците на тълпата му правеха впечатление. Не бяха само неясен звук, окуражавания, върху които се възнасяш, както сърфистът се възнася върху вълните. Или обиди от страна на феновете на противника, които очакваш и дори им се радваш по някакъв перверзен начин. Но да чуеш собствените си фенове как те обиждат, да видиш как твоята агитка се обръща срещу теб, това бе нещо, което Майрън никога преди не бе изпитвал. Чуваше тълпата както никога преди. Долавяше ясно отделните крясъци.