— Да.
— Не желаем те да узнаят, че искам отново да съм в отбора, така ли е?
— Така е. До известна степен.
— Майната й на степента — рязко отвърна Джейсън. — Онзи ден съседът ми получил писмо от „Ред Сокс“, с което му предлагали билети за новия сезон. Познай чия снимка е на брошурата, в която казват, че аз се връщам? Опитай. Познай.
— Твоята ли?
— Точно така, мамка му! Моята. Затова се обадих на малката госпожица Хубав задник…
— Тя има и страхотни крака — прекъсна го Майрън.
— Какво?
— Краката й. Не е много висока, затова не са прекалено дълги. Но са много хубаво оформени.
— Няма ли да престанеш да се ебаваш, Майрън? Слушай ме. Тя ми каза, че „Сокс“ се обадили и попитали дали могат да използват снимката ми в рекламата, макар да не съм подписал договор с тях. Тя им казала да действат! Да действат, по дяволите! И какво ще си помислят сега онези задници? Ще ти кажа какво. Мислят, че ще подпиша с тях, независимо от всичко. Загубихме цялото си надмощие заради нея.
Есперанца отвори вратата, без да чука.
— Това дойде тази сутрин — каза тя и метна един документ на бюрото на Майрън.
Беше договорът на Джейсън. Майрън започна да го чете.
Есперанца каза:
— Дай оня тъпак на високоговорителя.
Майрън го направи.
— Джейсън — каза тя.
— О, господи, Есперанца, разкарай се от линията. Говоря с Майрън.
Тя не му обърна внимание.
— Макар да не заслужаваш да знаеш, приключих с договора ти. Получаваш всичко, което искаше, и даже повече.
Това прикова интереса му.
— Четиристотин хиляди на година повече?
— Шестстотин хиляди. Плюс четвърт милион допълнително при подписването.
— Как… какво?
— „Ред Сокс“ се прекараха — отговори Есперанца. — След като отпечатаха снимката ти на брошурата, сделката беше повече от готова.
— Не загрявам.
— Съвсем просто е. Брошурата се появява с твоята снимка върху нея. Хората си купуват билети заради това. Междувременно аз се обадих и казах, че си решил да подпишеш с „Рейнджърс“ в Тексас. Казах им, че сделката е почти сключена. Сега, Джейсън, представи си, че ти си „Ред Сокс“ за момент. Какво ще направиш? Как ще обясниш на всички, които са си купили билети, че Джейсън Блеър, чиято снимка е била на брошурата, няма да играе, защото тексасците са му дали по-висока цена?
Тишина.
— Майната им на задника и краката ти — каза Джейсън. — Ти имаш най-страхотния мозък, който някога съм виждал.
Майрън се намеси.
— Още нещо, Джейсън?
— Иди тренирай, Майрън. Като те гледах как играеш снощи, имаш нужда от това. Искам да поговоря за подробностите с Есперанца.
— Ще се обадя от другата стая — каза Есперанца.
Майрън закри слушалката.
— Добър ход — каза й той.
Тя сви рамене.
— Някакво хлапе в маркетинговия отдел на „Сокс“ объркало нещата. Случва се понякога.
— Много добре си се справила.
Тонът й беше пресилено монотонен.
— Гърдите ми са изпълнени с гордост.
— Забрави, че съм казал нещо. Върви се обади.
— Не, наистина. Целта в живота ми е да стана точно като теб.
Майрън поклати глава.
— Никога няма да имаш задник като моя — каза той.
— Така си е — съгласи се Есперанца, преди да излезе от стаята.
Останал сам, Майрън взе снимката на бригадата „Рейвън“. Откри тримата членове, които още бяха на свобода — Глория Кац, Сюзън Милано и загадъчния водач на групата и най-прочутия член — Коул Уайтман. Никой не беше привличал вниманието на пресата като него. Майрън беше още в началното училище, когато „Рейвън“ започнаха да се крият, но помнеше историите. Коул можеше да мине за брат на Уин — рус, с изискани патрициански черти, от богато семейство. Докато всички други на снимката бяха мърляви и дългокоси, Уайтман беше гладко обръснат и с консервативна прическа. Единствената отстъпка пред шейсетте бяха бакенбардите, които слизаха прекалено ниско. Не приличаше на типичния радикал с леви убеждения. Но както Майрън бе научил от Уин, външният вид често подвеждаше.
Той остави снимката и набра телефона на Димонти в участъка. След като Димонти изръмжа „Здрасти“, Майрън го попита дали има нещо ново.