— Излъгах ви — каза Майрън. — Съжалявам.
— Как е истинското ви име? — запита Хектор.
— Майрън Болитар — представи се той и подаде една от визитните си картички.
Хектор я разгледа внимателно.
— Вие сте спортен агент?
— Да.
— Какво общо може да има един спортен агент със Сали?
— Това е дълга история.
— Не трябваше да лъжете така. Не е редно.
— Знам — съгласи се Майрън. — Нямаше да го направя, ако не беше много важно.
Хектор прибра картичката в джоба си.
— Имам клиенти — каза той и му обърна гръб.
Майрън се зачуди дали да не му обясни как стоят нещата, но нямаше смисъл.
Уин го чакаше на тротоара.
— Е? — запита той.
— Коул Уайтман е бездомник, който се нарича Норман Лоуенстайн.
Уин махна на едно такси. Шофьор с тюрбан спря пред тях. Качиха се. Майрън му съобщи къде отиват. Шофьорът кимна и тюрбанът му докосна тавана на таксито. От предните колони гърмеше музика на цитра, която сякаш разкъсваше въздуха с остри нокти. Ужасно. Кошмарният шум правеше Бени и Вълшебната му цитра да звучат като Ицхак Перелман. Но все пак бе за предпочитане пред Яни.
— Въобще не прилича на старата снимка — каза Майрън. — Правил си е пластична операция. Пуснал е дълга коса и я е боядисал катраненочерна.
Спряха пред светофар. Син „Трансам“ закова до тях. Беше един от онези модели, които пружинират нагоре-надолу, докато уредбата в тях гърми с такава сила, че звукът може да стигне до центъра на земята. Таксито се разтресе от високите децибели. Светофарът светна зелено. „Трансам“-ът изфуча напред.
— Започнах да мисля за това как Лиз Горман се е дегизирала — продължи Майрън. — Хванала е най-отличителната си черта и я е променила напълно. Коул е бил добре възпитаното, прилично подстригано, богато момче. Какъв по-добър начин да промениш образа си от това да се превърнеш в мърляв бездомник?
— Мърляв еврейски бездомник — поправи го Уин.
— Точно така. Та когато Димонти ми каза, че професор Бауман обичал да си прави компания с бездомните, нещо ми просветна.
Тюрбанът излая:
— Кой път?
— Какво?
— Път. По „Хенри Хъдсън“ или „Бродуей“?
— „Хенри Хъдсън“ — отговори Уин и се обърна към Майрън. — Продължавай.
— Мисля, че така е станало — започна Майрън. — Коул Уайтман е подозирал, че Лиз Горман си има неприятности. Вероятно не му се е обадила или не се е срещнала с него. Нещо такова. Проблемът му е бил, че не е можел да провери лично. Уайтман нямаше да оцелее в нелегалност толкова много години, ако беше глупав. Знаел е, че ако полицията я открие, ще му сложат капан. Точно както се опитват да направят сега.
— Затова — обади се Уин — той те хваща ти да свършиш работата вместо него.
Майрън кимна.
— Мотае се около ресторанта и се надява да чуе нещо за Сали. Когато ме чува да говоря с Хектор, разбира, че съм най-добрата му възможност. Подхвърля ми онази откачена история за това как се познава с нея покрай използването на телефона в ресторанта. Твърди, че са били любовници. Историята ми се стори странна, но не си направих труда да я проверя. Както и да е. Той ме води до дома й. След като аз влизам вътре, той се скрива и чака да види какво ще стане. Вижда как пристигат ченгетата. Вероятно е видял и как изнасят трупа. Предполагам, че е наблюдавал някъде от безопасно разстояние. Това потвърждава подозренията му. Лиз Горман е мъртва.
Уин се замисли за момент.
— А сега мислиш, че професор Бауман се вижда с него, когато посещава бездомните?
— Да.
— Значи следващата ни цел е да намерим Коул Уайтман.
— Да.
— Сред мърлявите бездомници в някой забравен от бога приют?
— Да.
Уин погледна тъжно.
— О, господи — изохка той.
— Можем да му сложим капан — каза Майрън. — Но мисля, че ще ни е нужно прекалено много време.
— Как да му сложим капан?
— Смятам, че той е човекът, който ми се обади по телефона снощи — отговори Майрън. — Каквито и изнудвачески планове да е имала Лиз Горман, логично е да се предположи, че и Коул Уайтман е участвал.
— Но защо се обажда на теб? — попита Уин. — Ако има нещо срещу Грег Даунинг, защо ти ще си мишената за изнудване?
Това беше въпрос, който мъчеше и Майрън.
— Не съм сигурен — бавно отвърна той. — Най-доброто, което можах да измисля, е, че Уайтман ме е познал в ресторанта. Вероятно е решил, че съм тясно свързан с Грег Даунинг. И когато не е успял да се свърже с него, решава да опита при мен.