Выбрать главу

— Дом никога не ми е бил истински баща. Аз съм най-малкото от незаконните му деца и никога не ми беше позволено да се срещна с полубратята си. Не ми беше позволено да се срещам с когото и да е било. Мисля, че това беше неговият начин да ме пази, но… е всички знаем как завърши това.

— Ще знаем, като ни кажеш… — заяви Дилайла.

За това им разказах колкото можех и накрая устите им бяха отворени почти до пода.

— Благодарни сме, че си добре, и че не върна мъжете ни с дупки от куршуми по тях — каза Айви. — Макар че, Тайтън вероятно ще заяви, че е брониран и куршумите не могат да го пипнат.

Засмях се, благодарна, че тя разведри шокираната тишина.

— Сигурна ли си, че не е? Защото гледаше някои мафиоти, все едно не изпитва никакъв страх.

Очите на Айви се разшириха за миг, преди да ги извърти.

— Ама разбира се, че ще го направи.

— Е, какво следва сега? — попита Валентина.

Усмихнах се, но Дилайла отговори вместо мен.

— Бишъп ще я окове за себе си и повече никога няма да я изпусне от поглед.

Нямаше да възразя на това.

И точно тогава, вратата се отвори и мъжът, за който говорихме, влезе вътре. Бишъп спря зад стола ми, отпусна ръце на раменете ми и ме стисна лекичко.

— Приключихте ли с разпита си?

Дилайла изсумтя, все едно казвайки, че въпросът е нелеп.

— Можем да продължаваме с часове.

Бишъп ме стисна по-силно.

— Няма да стане. Имам среща с момичето си.

Сестра му го изгледа криво.

— Предполагам, че може да си позволим да ти я дадем. Засега.

Бишъп пусна едното ми рамо и ръката му се плъзна по ключицата ми.

— За сега? — Той се засмя. — Зарежете това. С Ейдън всичко е завинаги.

Колективно «Аууу» бе изпуснато като въздишка от всички момичета и сърцето ми заби силно.

Ванеса се изправи.

— Имайки предвид това, мисля, че е време да си тръгваме — тя срещна погледа ми. — Исках да те поканя да дойдеш с нас на момичешка вечер, но е очевидно, че имаш други планове. Обаче знай, че си добре дошла по всяко време. Редуваме се в чий дом да бъде.

Бишъп ме пусна и аз се изправих.

— Благодаря ви. — Стрелнах поглед към мъжа зад себе си и казах на Ванеса. — Определено ще дойда някой път.

— Няма да ти дадем друг избор — заяви Чарли. Тя пристъпи към мен и ме прегърна. — Ако някога имаш нужда да поговориш с някой, да знаеш, че съм насреща.

Аз също я прегърнах, преди да отстъпя назад в прегръдките на Бишъп, усещайки сърцето си толкова пълно, че щеше да се пръсне. Никога не бях имала това. Тази безусловна подкрепа. Приятелство. Любов.

А това наистина бе всичко.

Слязохме от мотоциклета на Бишъп и аз отключих портата на двора. Хариет излезе от задната врата, точно когато Бишъп избута мотора си вътре.

Тя изпляска с ръце.

— Много се радвам, че ви хващам! Исках да огледам за последно всичко, преди да отлетя.

— Да отлетиш?

— В цялото вълнение, сигурно съм забравила да ти кажа. Отивам на Мачу Пикчу, за да усъвършенствам рисуването си на пейзажи с водни бои. След това ще отида да нагушкам малко костенурки на Галапагос и след това да видя онези откачени глави на Великденския остров. Имам доста неща за отмятане в списъка си, преди да гушна букета. — Тя се приближи към мен и ме прегърна. — Сега, моля те, гледай да не те отвличат повече, докато ме няма. Не искам да го пропусна.

От вътре телефонът й зазвъня.

— Това е колата ми до летището. Скоро ще се видим отново, деца.

— Безопасно пътуване, г-жо.

— Надявам се, да не е прекалено безопасно. В живота трябва да поемаме рискове. — Хариет ни намигна, завъртя се и изчезна вътре.

Бишъп погледна надолу към мен.

— Тя е луда, но също така е готина възрастна дама.

Аз мислех точно същото. Думите й за отмятане на неща от списъка ми напомниха за всички списъци, които имах в апартамента ми в Ню Йорк.

— Сигурно си мислил, че съм напълно побъркана с моя списък.

Той поклати глава.

— Никак даже. Защо да не изживееш всичко, което можеш?

Това ми даваше възможността, от която имах нужда.

— Имам поне дузина списъци. Градове из цял свят. Докато стана на възрастта на Хариет, искам да съм отметнала всеки от тях.

Бишъп ме погледна.

— Нима?

Кимнах.

— Тогава предполагам, че трябва да вземем тези списъци, за да започнем да правим планове.

На лицето ми се появи широка усмивка.

— Наистина ли?

Бишъп плъзна ръка под косата ми и хвана тила ми.

— Цял живот изпълнен с приключение с най-невероятната жена, която съм срещал? Запиши ме. Готов съм.

Обвих ръце около тила му и целунах устните му. Когато се отдръпнах, срещнах погледа му.