Выбрать главу

След като върна кредитната карта, той плъзна два ключа през плота, а тя отстъпи назад. Леон се усмихна и ми намигна.

— Наслади се на нощта. Знам, че ако бях на твое място, щях да се насладя.

— Мерси, човече. Считай, че сме квит. — Не отвърнах на коментара му, защото знаех, че според него тази нощ ще чукам г-ца Мадън във всички възможни пози, но това не беше в менюто.

Докато я следвах към асансьора, за пръв път я погледнах отзад. Дългата руса коса се спускаше по раменете й, до средата на гърба й, а задничето й изпълваше дънките по възможно най-страхотния начин.

Ако тя беше в менюто, щях да го боготворя.

Членът ми подскочи в съгласие и трябваше да се насиля да мисля за нещо друго. Като фактът, че да се замесвам с момиче като нея, нямаше да донесе нищо друго освен проблеми, дори и тя да ми изпращаше сигнали, че проявява интерес, което тя не правеше.

И дори повече. Представях си как ръцете ми сграбчват задничето й и я вдигам опряна на стената на асансьора, в който се качихме току-що, докато тя се правеше, че не съществувам.

Тежкото мълчание висеше във въздуха и тя ми хвърли бърз поглед, преди да излезе от асансьора.

Г-ца Мадън тръгна надолу по коридора пред мен.

Г-ца Мадън. Звучеше адски прилично. И ми даваше цял куп идеи за това как мога да я науча да бъде супер неприлична.

Няма да стане.

— Как е името ти, момиче? — Въпросът ми прозвуча като лаене, подхранено от раздразнението и възбудата, които не можех да потисна.

Тя се завъртя, чувайки резкия ми тон, и едва не се спъна в собствените си крака.

— Ъ… Е-Ейдън — заекна тя и в следващия миг затвори уста толкова силно, че чак зъбите й изтракаха.

Отново се наложи да посегна към нея, за да запази равновесие, но не бързах да отдръпна ръка от бедрото й.

— Внимавай — предупреждението сякаш бе по-скоро за мен, отколкото за нея.

— Съжалявам. Денят беше дълъг. — Погледът й срещна моя за миг, преди да го отклони.

Вдигнах ръка и тя застина, все едно очакваше отново да я докосна, но аз посочих към стената зад нея.

— Изглежда открихме стаята ти.

УОУ. ХИЧ НЕ МЕ БИВА.

Още първият път, в който ми се наложи да изрека името от новата си лична карта, се провалих с гръм и трясък. Сигурно бях най-лошата мафиотска дъщеря в историята на мафиотските дъщери.

Завъртях се, заставайки с лице към вратата, като се надявах така да съм прикрила паниката, която се надигна в мен заедно с грешката ми.

Бишъп се пресегна покрай мен и прокара картата през ключалката, а горещината на тялото му обля гърба ми. Затаих дъх, чудейки се, дали ще се опре на мен, а след това си зашлевих умствен шамар, че дори мисля за това.

Той беше напълно непознат. Опасен непознат. Който ми намери място, на което да отседна, след като сама нямах този късмет.

Но мислите за Бишъп се изпариха от ума ми като дим, когато той отвори вратата и пред мен се разкри невиждана гледка.

Две жени. Голи. Едната излегнала се на леглото, докато другата облизваше пътечка надолу по тялото на първата, а пръстите се тласкаха напред-назад между бедрата й.

О, Боже мой. Порно на живо. Точно пред лицето ми.

Опитах да отстъпя, но гърбът ми се блъсна в гърдите на Бишъп.

— Грешна стая? — обърнах се към него, отчаяна да избягам от тук.

Ръцете му се обвиха около кръста ми, спирайки опита ми да избягам. Гърдите му завибрираха, когато изръмжа.

— Проклетия Леон.

— Хей, бебчо. Чудехме се кога ще се появиш. Не се тревожи, подгрявам и двете ни за теб.

Погледът ми се впи в лицето на Бишъп, но единственото, което видях, бе как стисва челюст, което не го караше да изглежда особено развълнуван от това, че най-голямата мъжка фантазия бе изложена пред него.

— Леон ли ви каза да ме чакате тук? — Тонът му не бе особено доброжелателен, дори напротив.

Обърнах се леко, все едно нямаше да мога да чуя отговора й, ако не я виждам.

Огромна грешка.

Момичето измъкна пръстите си от тялото на другото момиче и ги засмука.

О. Боже. Мой.

— Разбира се. Кой няма да ни иска тук? — Вниманието й се насочи към мен и ръцете на Бишъп, които ме бяха обгърнали. — Нямаш нужда от нея, бейби. Ние ще се погрижим за теб през цялата нощ.

Момичето на леглото най-после отвори очи и проговори.

— Копнея за големия ти член, Биш. Пръстите на Кити не могат да ме изпълнят.

Кити се изправи и слезе от леглото. Телосложението й бе като на момичето, което бе изхвърчало от студиото за татуировки. Висока и слаба, с безкрайно дълги крака и гърди, които бяха преборили гравитацията. Момичето под нея изглеждаше със същото телосложение.